Ако парламентът се избираше от активните в социалните медии и блоговете хора, в него щяха да влязат партиите на Меглена Кунева и на Иван Костов, а категорично извън Народното събрание щяха да са ГЕРБ и БСП.

Това отчете мониторингът на фондациите "Медийна демокрация" и "Конрад Аденауер", които по традиция представиха своя анализ за отразяването на изборната кампания в печатните издания, онлайн медиите и социалните платформи.

Хората в "Туитър" и в блососферата са били изцяло настроени изобщо срещу участие на двете най-големи партии (ГЕРБ и бСП) в новото Народно събрание. За сметка на това голям брой позитивни коментари се срещат за Движение "България на гражданите" и Демократи за силна България. 

Като цяло кампанията мина без интензивен медиен дебат за бъдещите приоритети на страната. Уличните протести бяха отразени по-скоро като сензация, понеже в България хората рядко излизат на улицата. Но исканията им не доведоха до широк медиен дебат, посочи Кристиян Шпар от "Конрад Аденауер".

След протестите през февруари и оставката на кабинета е регистриран силно критичен тон към бившите властимащи, но за съжаление това не е на база партийна политика, а по-скоро отразява близостта на медиите до властта, каза още Шпар.

По думите на Орлин Спасов от "Медийна демокрация" отликите на изминалата кампания са, че тaзи бе водена основно изън платената медийна агитация и на фона на силни политически скандали, а истински лидерски дебат въобще не се състоя. Клиповете и плакатите на партиите силно си приличаха и не можаха да отграничат алтернативни послания, затова различията са били набавяни чрез скандали, заяви медийният експерт. В същото време заради високите ценина политическата реклама много от малките партии останаха без достъп до средствата за масова информация.

Денят за размисъл може се обезсмисли

Според Орлин Спасов поведението на някои медии в деня за размисъл е било проблематично.

Новината за откритите бюлетини в Костинброд наистина е от изключителна важност, но към нея не се подходи професионално. И макар че ЦИК не откри нарушение, тази новина доведе до формиране на нагласи. Това поведение може да се възприеме не само като законови, но и като културен проблем, за някои медии, смята Спасов. Според него е редно в Изборния кодекс да бъдат предвидени по-сериозно санкции за нарушения в деня за размисъл, иначе той би могъл да се обезсмисли.

Бойко - в пресата даже когато го няма

Макар Бойко Борисов и ГЕРБ да нямаха пряка медийна кампания, те остават с най-силно присъствие в наблюдаваните всекидневници ("Труд", "24 часа", "Телеграф", "Стандарт", "СЕГА", "Преса", онлайн изданието "Дневник"), показва изследването. "Бойко Борисов остава най-важната тема даже когато отсъства", обобщи Орлин Спасов.

На второ място и доста по-назад по брой публикации след Борисов е Цветан Цветанов, а трети е Сергей Станишев. 

Във всекидневниците настъпва видимо охлаждане на отношението към Борисов след оставката му, като най-отчетливо е това при в. "Телеграф", отчита анализът. От по-скоро неутрално към негативно се е променило писането за лидера на ГЕРБ и на други два вестника - "Труд" и "24 часа". При "Стандарт" промяната е от положително отношение преди февруарските събития към неутрална. Така този всекидневник в момента е най-щадящ към личността на експремиера. "Дневник" остава по-скоро неутрален в това отношение, като след протестите и оставката прибавя и леко негативно отношение.

Като цяло отразяването на кампанията показва липса на стабилна ценностна ориентация на основните печатни издания, като по-последователни позиции спазват "Дневник", "СЕГА" и "Преса", коментират още авторите на изследването.

Цялото изследване може да разгледате тук.

Още по темата

15/11/2012

България

Медийният рейтинг на премиера се амортизирал