Световноизвестият мюзикъл „Чикаго“ вече се играе и у нас. За първи път мюзикълът на Боб Фос, взривил Бродуей през 1975 г., се поставя и в България, в столичния Музикален театър.

С предизвикателството се е заел режисьорът Бойко Илиев, познат на публиката с рок операта „Исус Христос суперзвезда” и мюзикъла „Зоро”, заедно с екип от над 80 артисти.

След сериозен и конкурентен кастинг в два кръга, са избрани актьорите за главните роли в спектакъла, разпределени в три състава.

Мюзикълът “Чикаго” разказва за кабаретна актриса – Рокси Харт, която убива любовника си и след това с помощта на високоплатен адвокат – Били Флин, успява да убеди съда в своята невинност и да стане звезда в очите на пресата и обществото. Така измества общественото внимание от друга известна убийца и нейна конкурентка – Велма Кели.

„Рокси Харт е една млада, но вече застаряваща убийца на любовници. Така се случва, че тя убива своя любовник, попада в затвора и оттам й се случват куп интересни случки свързани с много пари, убийства, любов, секс, насилие“, разказва Марина Драгомирецкая, която влиза в ролята на Рокси Харт заедно с актрисите Рейчъл Роу и Ели Раданова.

В ролята на нейната съперничка, а по-късно приятелка, Велма Кели влизат актрисите Силвия Филипова, Людмила Козарева и Яница Маслинокова.

До миналата година, Силвия Филипова е живяла в чужбина. През последните 7 години е работила като певица на поп и джаз, с български групи в Южна Корея, Катар, Бразилия, Холандия, Швеция и др. Откакто е в България, спектакъл "Чикаго" е първият ѝ професионален ангажимент. Признава, че конкуренцията по време на кастинга е била на световно ниво, което я зарадвало, че има шанс за добра реализация и в България. За ролята на Велма Кели, най-големи трудности е срещнала при актьорската игра, тъй като до момента не се е занимавала професионално с това.

Рокси Харт и Велма Кели – красивият танц на убийците

„Рокси Харт и Велма Кели са две абсолютни противоположности, но както знаем противоположностите се привличат“, разказва Марина Драгомирецкая. „В крайна сметка, те намират общ език, независимо от това, че не могат да се понасят. Накрая правят едно страхотно шоу. Въпреки че постоянно се гоним една друга, накрая има хепи енд, макар и не много обикновен, защото на сцената излизат две убийци“.

Репетициите за мюзикъла са продължили три месеца, което се оказва крайно недостатъчно време, за да се сглоби спектакъла и да се стиковат добре актьорите. Репетициите са били ежедневни - по 6 дни в седмица. В спекаткъла участват над 80 души и са ушити 300 тоалета. Почти след всяка песен на сцената се виждат различни костюми.

„Спим тук, когато се налага“, смее се Марина. „Самото усещане, в края на работния ден, обаче, в 8.30 ч. е на удовлетворение, даже не ми се тръгва“.

Много от актьорите в мюзикъла споделят, че някои от по-сериозните трудности по време на репетициите са били актьорската игра и танците. Главните артисти са професионални певци и в пеенето се чувстват най-сигурни. Останалото им се е наложило да го овладеят в движение, разбира се с много репетиции и безценните съвети на режисьора Бойко Илиев.

„Айде пак, отново и отново“, това се чува постоянно. Повторение му е майката“, заключва Марина.

Марина Драгомирецкая е позната като джаз певица. Заедно с Калин Жечев и Виктор Пенев е осъществила проектите „Lady in blues“ и „Jazz rocking pop“, които представляват интерперетации на поп-рок пиеси в джаз стил. Последното парче на Марина съвместно с Din-Yo - „Искам твоята“, излезе преди месец.

Нора Караиванова и Марияна Арсенова са звездите, които влизат в ролята на пазачката на женския затвор – Мама Мортън.

„Първоначално се колебаех коя роля предпочитам. Чудех се между Велма Кели и Мама Мортън. В последствие усетих, че Мама Мортън е повече за мен“, разказва Нора Караиванова. „Тя е тежкарка, надзирателка в затвора, другите работят за нея“. Тя е предпочела да играе Мама Мортън, също, защото ролята не изисквала много танци, в които Нора не се чувства сигурна. „Най-уверена съм в пеенето“, казва тя.

Нора Караиванова изгря сериозно като певица, след спечелването на второ място на „Мюзик айдъл 2“ през 2008 г. Тя е завършила Музикаланта консерватория в София, със специалност – поп и джаз пеене. Заедно с партньора си в музиката и в живота - китаристът Бисер Иванов, имат акустичен проект. Двамата изпълняват песни, на които Нора е автор на текстовете, а Бисер на музиката.

Били Флин – гений на творческото лицемерие

Друг актьор в спектакъла, който също има собствена музикална формация е Тодор Янкулов – основател на бард групата „Точка.БГ“. Той, заедно с актьорите Богомил Спиров и Атанас Сребрев, влизат в ролята на аморалния адвокат Били Флин.

Какъв би могло да бъде паралела с нашата действителност?

„Пиесата говори за Америка през 20-те години – джаз музика, алкохол, кабарета. Не ви ли прилича това на чалга клуб в България? България през 2013 г. е като Америка през 20-те години“, казва Тодор Янкулов.

„Важна е не толкова самата история, колкото онова, което тя иска да ни каже“, продължава артиста-музикант. „До къде бихме могли да стигнем, ако се оставим да ни провокират обстоятелствата? До къде можем да стигнем, когато нямаме собствено мислене, когато нямаме собствено бъдеще, когато не можем да държим под контрол живота си?“

„Хората, които ние показваме на сцената, реално са хора без бъдеще. Те са хора с амбиции, но тези амбиции са повлияни от бита. В крайна сметка се оказва, че всичко е за пари, за някаква измамна слава, за някаква суета. Не говорим ли за България в момента?“, казва Янкулов.

„Основният философски въпрос, който си задава всеки човек е – да има или да бъде. В този спектакъл, един от хората, които имат избор е Били Флин. Всички други са движени от обстоятелствата. Били Флин е и човекът, който създава този театър. Той ръководи тази илюзия.

Правната система, подобно на България, е предизвестена. Важното е да имаш достатъчно пари и съответните връзки и познанства, и да знаеш как да владееш медиите. Той разполага с всички тези средства. За това за него е по-скоро важно да се създаде ситуация, в която да му е интересно. За него нещата са ясни, той може да ги контролира. Въпросът е как да стане тази манипулация, така че да бъде по-блестяща, по-видима, по-значима събитийно. Тук става въпрос за творчество в лъжата, за един гений на творческото лицемерие“.

За Били Флин са много интересни „феномените“ като например това, че някои може да има идеали, че някои обичат истински.

Били Флин казва „Виж какво, моето момче, ако Исус Христос беше живял в наши дни, в Чикаго и имаше 5 000 долара и беше потърсил моята помощ, нещата при него щяха да се развият по съвсем различен начин“. Ето за такъв човек говорим и за такава среда на живот“, заключва Тодор Янкулов.

Първите две премиери на мюзикъла „Чикаго“ се състояха на 26 и 27 април в Музикалния театър. Трета приемиера ще бъде на 17 май.

Част от репетициите за мюзикъла "Чикаго"