Мексико – загадките на маите (Част 4)

06 април 2013 в 11:30 6274 2

Мексико - загадките на маите. Снимка:Stas
Мексико - загадките на маите. Снимка:Stas

Пътешествието ни днес, заедно   със Stas от Offroad-Bulgaria    продължава в Мексико сити.    Ще видим през неговите очи    невероятни неща в       Антропологическия музей      и ще се повозим на „трахинерес“ .

 

 

 

 

 

 

На входа – сериозни мерки за сигурност:

 

 

Групи от деца упорито се опитваха да хванат костенурките (или рибите) в изкуственото езерце във вътрешния двор на музея.

 

 

Минавайки покрай тях влизаме в залата на ацтеките.

 

 

На входа са воините-пазители:

 

 

 

Няма да задълбавам в подробности, но ще спомена някои по-интересни истории.
Спираме се първо на картина-схема на града Теночтитлан, създаден през 1325 г. върху 4 езера.

 

 

На север живели 7 индиански племена. Мястото, на което били не предлагало достатъчно ресурси, за да оцелеят. Тогава на един шаман му дошло видение – орел, кацнал върху кактус и държащ в клюна си змия, което било предсказание! Това било мястото на новата им столица. Да, но как да го открият!? Племената тръгнали в различни посоки да търсят знака от предсказанието и цели 150 години резултат нямало. Местели се от място на място по за няколко години и ... нищо! Едното от племената стигнало до езерата и се установило там с разрешението на местното племе, което вече било населило района. Не след дълго чудото се случило – видяли орел, кацнал на кактус и държащ змия в клюна си! Изпратили веднага вестоносци до другите племена и така се събрали на мястото на новата си столица и се кръстили ацтеки, а града Тоночтитлан. Понастоящем този знак е герб на държавата Мексико.

Историята е такава, каквато разбрах и запомних от екскурзовода. Възможно е да има отклонение от други източници, но се придържам към моя.

По средата на залата има макет на централния площад на Теночтитлан – Plaza Mayor.

 

 

Макет на пазар:

 

 

Макет на типична къща на ацтеките:

 

 

 

Типични за ацтеките статуи в оригинал:

 

 

Един от най-ценните експонати е оригиналът на Слънчевия камък. Намерен е на площада Сокало, близо до Катедралата, през декември 1790 г., а очите му са повредени от пияни стрелци с огнесртелно оръжие, които явно са упражнявали стрелковите си умения, ползвайки го за мишена. Този камък малко неправилно се идентифицира като Календара на ацтеките, т. к. предназначението му не е точно такова. Заблуждението идва от изображенията на някои звезди, дните от месеца и др. елементи, наподобяващи календар. Диаметърът му е 3,6 м и тежи 25 тона.

 

 

Часът стана 16:30 и посещението на Антропологическия музей отне повече от предвидените 30 минути.

На излизане направих няколко случайни кадъра.
Мексиканска двойка с оригинално облекло като за 28 градуса жега:

 

 

И двете кули, в които живеели предимно евреи, които според екскурзовода се настанили там, защото обичали апартаментите, а не къщите.

 

 

Отправяме се към едното от езерата на Теночтитлан. Мястото е в предградията на Мексико сити и се казва Ксочимилко (Xochimilco). Това е допълнителна екскурзия към програмата и си имахме едно наум, че малкото време, което ни остана, може и да провали нещата.

Пристигнахме и пред нас се появи един канал с толкова много лодки „Трахинерес“, че въобще не се сещах как би могло да се придвижваш с тях и къде. Качихме се, донесоха ни безалкохолни и младежът-лодкар хвана дългия прът, с който умело изкара лодката от пристана.

 

 

 

Предварително бяхме подготвени, че това е място, на което се отглеждат много цветя. Действително – имаше много места, на които се продаваха всякакви красиви растения.

 

 

В други лодки се носеха по канала и разни търговци, музиканти и какви ли не още туристически капани... Разминавахме се на магия, а често и с побутване.

 

 

 

 

Цялата разходка продължи около 45 минути. Интересна беше, но не бяхме толкова ентусиазирани и като че ли общото мнение беше, че си е загуба на време да бием път до тук, за да се повозим на „трахинерес“.

 

 

 

С прибирането ни в хотела обиколката на Мексико Сити приключи. Вечерта беше свободна и всеки сам си решаваше какво да прави. Аз и още няколко човека от групата се разходихме по улиците, хапнахме набързо и се прибрахме да почиваме. На следващия ден ни предстоеше вътрешен полет до Туксла Гутиерес, така че се наложи да си постегнем и багажа още от вечерта.

 

 *    *    *

Следва...

 

 

 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови