Пътешествие Дакар 2012: Чили

Александра Маркарян 09 март 2013 в 11:30 5025 0

Дакар 2012- Чили. Снимка: Stank
Дакар 2012- Чили. Снимка: Stank

Днес ще имаме удоволствието да бъдем на невероятно пътешествие, което Stank от Offroad-Bularia сподели . Как съвсем случайно късмета се усмихва в момент, в който въобще не го очаква човек.

През неговите очи ще видим Чили, една уникално красива страна, ще се разходим из Сантяго, ще видим забележителности и накрая ще влезем и в лагера на Дакар. Ето неговия разказ

Всичко започна една декемврийска сутрин, когато ми звъннаха от офиса и ми предадоха един телефонен номер, на който да звънна ВЕДНАГА. Звъннах.
- Добър ден, аз съм Петров, търсили сте ме?!?
- Да, г-н Петров, търсихме ви, да ви кажем, че вие сте големият победител в нашата игра и печелите едноседмично пътуване до Чили с 3 дневен престой в лагера на "Дакар" !!!
- ............... (мълча като ...)
- Ало..., г-н Петров, вие сте ...
- ............... (мълча, вече като нещо друго ...)
- Ало..., г-н Петров, вие...

Винаги съм се чудил на някои хора, които печелят нещо по радиото и не реагират по никакъв начин. Мислил съм си "абе, тия какви дървета са не е истина, абе, зарадвай се, бе, човек, извикай...". Ето, че и на мен се случи и беше време да реагирам, да проговоря или каквото и да е, само да не си мисли пичът, че ме няма - и реагирах:

- Да , благодаря !! - Това беше най-тъпата реакция, която присъства в каталога. Благодарих, все едно ми е задържал вратата на асансьора. Бях в пълен ступор, почна да ми се вие свят, очите ми станаха като понички, а левият ми чорап започна да се разплита от към големия пръст...

Аз, уважаеми, не съм печелил нищо от игри, томболи и не знам какви други производни (за тото-то да не говорим) през целия си живот. Просто си знаех, че аз на такава игра нямах шанс. Тази томбола я видях на рекламен банер във форума и си казах "Дакар - няма как да пропусна ". Регистрирах се и ... забравих. Този пич обаче ми напомни. Почна да ми обяснява какво трябва да му пратя като данни и т.н. След като го изслушах, нечувайки, зададох най- смисления въпрос, на който бях способен в момента:
- А вие сигурен ли сте , че съм аз ?
- Да разбира се , вие сте нашия победител , а за документите ...
- Извинете , че ви прекъсвам , но вие сигурен ли сте че съм АЗ ???? ( много държах на въпроса си и можех да му го повтарям часове)
- Да , вие ...
На четвъртия път пичът започна да се смее. Явно видя , че само с едно "Да, разбира се" няма да се размине и ми издиктува всички налични данни в регистрацията ми в промоцията. Вече бях спокоен. Явно съм аз ...

И така, аз и съкровището на 4.01 бяхме на летището в София с багаж в ръце и билети до Сантяго .

Голямо летене, голямо нещо. Вече и на обърната кофа да седна, имах чувството, че започвам да се отлепям.
Пристигнахме в Сантяго на 5.01 по обед. Първа цигара от 2 дни близо. Посрещнаха ни и започнаха да ни събират като овце. Бяхме 19 души от 10 европейски държави . Повечето се надушихме, защото бяхме сложили я по шапка, а по яке на " Монстър Енерджи" за разпознаване , но имаше и такива, които не бяха сметнали за необходимо и трябваше да ги търсят. Заведоха ни в хотела.

Дадоха ни един час да се изкъпем и ни метнаха в автобЯса за туристическа обиколка .

Президентският дворец , който е и музей .

 

" Плаца де армас " и катедралата .

 

Това е дворецът на Салвадор Алиенде, който е бил тотално опожарен от хунтата на Пиночет през 1973 и оттогава не е пипан.

 

А това новият президентски дворец

 

Тази мома правеше страхотни неща .

 

 

Сантяго е един много модерен и бързо развиващ се град . Строят се много небостъргачи, огромни офис сгради, умело съчетани със съседните им колониални дворци и къщи. Много чисто и подредено. Личи, че Чили е най-бързо развиващата се икономика в Ю.А. и страната с най-висок стандарт. Прави впечатление, че повечето физиономии, които се разхождат по улиците са типично европейски. Спокойни и усмихнати хора. Исках да снимам някой типичен индианец - не намерих. Видях само двама и то от автобуса. Карат се предимно корейски, японски и по-малко европейски автомобили. Американски - не, тук-там някой пикап. Повече ги имаше на север в Капиапо. Нещото, което ми направи много добро впечатление е, че между повечето булеварди има паркове - и то не просто градинки, а широки паркове с огромни детски площадки през 300-500 метра.

 

Хълмът "Санта Лучия", където е основан Сантяго.

 

И така в разходки и забави мина денят. Време беше да се вечеря. Организаторите се бяха постарали да нямаме никакво свободно време и програмата ни беше наситена на макс. Тридесет минути след като се върнахме в хотела трябваше да тръгваме за вечеря. Тя щеше да се състои в ресторанта на най-известния чилийски готвач и ТВ звезда в момента. Това е ресторантчето.

 

А това са нашите домакини от "Монстер ", а мъжът с брадата е нашият гид в Сантяго.

 

Хапнахме салата - добре
Предястие с морски дарове - много добре
Някаква ракия - още по добре
Телешко на скара с някаква билкова коричка (много гурме) - ПЪЛНА ГРЕДА. Аз не мога да се оплача - моето беше що-годе изпечено, но на жената и на един кипърец направо им се напълни чинията с кръв. Викам им да се посъберат малко, че да не драсне говедото - не мо'ем го стигна после. Опитваме да го върнем за доизпичане, но сервитьорките не говорят английски и ни се сърдят - ПАК ГРЕДА.  Делнахме си моята порция със съпругата и се нахранихме.
Виното няма да коментирам - прекрасно.
Страхотни хлебчета от различни видове брашно.
А десертът беше невероятен. Две плата - едното с плодове, другото с ръчно правени шоколадови бонбони и петифурки, тортички и ...

И така мина първият ни ден в Чили.

За втория ден по програма имахме посещение в една винарска изба от XIX век, намираща се в долината на виното по поречието на река Майпо. След закуската се качихме на автобуса и потеглихме. Мина около час, докато излезем от града. Този 5.5 милионен град е дълъг 90 мили (по думи на гида), но аз така и не разбрах дали наистина сме излезли, защото по магистралата през няколко километра изникваше по някое предградие. След още малко време навлязохме в долината. Докъдето ти стига погледът, всичко е лозя. Добре обработени, подредени и всичко се напоява капково. Не видях масив без напоителна система около корените. Пристигнахме в избата "Санта Рита ". Всичко е подредено и красиво. Явно е една от атракциите в долината и е често нападана от жадни туристи като нас.

Избата има стара и нова част . В старата се посрещат туристи, там е дегустационната зала и ресторантът, с много красив вътрешен двор и даже малка сцена.

Наздраве !! Мисля , че без напрежение можем да изкараме няколко месеца там в тази мазичка ...

 

 

Ако там свършат бутилчиците, веднага се местим тук ...

Това е дегустационната зала . Почнахме с бяло вино, произведено край океана, а после с произведеното тук червено вино. Не искам да дразня, но нямам никакви оплаквания ...

 

Хапнахме, пийнахме, една снимка за спомен и ... обратно.

 

След като се прибрахме в Сантяго, си теглихме по един душ и двамата със съкровището хукнахме из центъра на града. Голямо разхождане падна. Към 9 часа вечерта си намерихме едно много скътано кръчме за вечеря. Снимки нямам, защото свършиха всички видове батерии, но на хората бирата не беше свършила и аз реших да се възползвам. Към 11 се прибрахме в хотела, душ и се хоризонтирах безпаметно. Исках бързо да се наспя, защото на другата сутрин летяхме за Капиапо и лагера на Дакар. Нямах търпение и се тресях неистово от вълнение ...

 

*    *    *

 

Следва...

 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови