Severozapad.org

Един така наречен джурналис преду време като чу у ефир думата „пустиняк“, изречена от един водач на протести от село Търнава, и взе да се обажда на разни ужким компетентни и да ги пита кво значело „пустиняк“, нещо като пущинак ли е вика, за некаква пустиня ли става дума... Тоо джурналис сеги е директор на ена телевизиа, ма си е се същиат ръб и езиков инвалид. Неуметник. Неговиат неколкогодишен ментор и идол дигна кръвното и улезна у болницата и пустиняка джурналис реши да обръне палачинката за пореден път. Врътна гъзеца мого бръже. Преди години тоа плужек се гавреше и подбъзикваше с протестите на земледелци и млекопроизводителе, я го глейте вчера ква песен е запел, лицемерниат му тутурутковец. Ма да беше сал той... На пръстите на едната рЪка се броат свесните новинаре и анализаторе към днешна дата. Сал барековчета, кеворкянчета и велевки накъдето и да ти погледнат очите, дребосъчета, немащи нищо общо с Политковская примерно...

Днеска не можем да почнем прегледа с нищо оптимистично и жизнеутвърждаващо. Щото гледах клип, у който на едно мининко псе му беа резнале преден и дзаден крак по диагонал с лозарски ножици, а псето врътеше с опашка към човека с камерата и проскимтеваше от радост... Като всеко мининко кутренце... И ние можем единствено да дзепаме тъпо пред такава гледка. Щото из Териториата таа жестокост е просто жестокост сама по себе си и не води доникъде. У книшката „Братя Карамазови“ ено момченце даде на ено кученце топче леб със скрити карфици вътре. Момченцето стигна до покаянието, место си не намери от угризениа. По наще ширини обаче тва покаяние е невъзможно, тука дзверството си е дзверство и дзверът си остаа такъв докраа. За покаянието си требва дУша. Ристиенско е да не съдиш другите, ма е трудно да не осъдиш у сръцето си тиа Омразе.

„23“ – има такъв филм, с Джим Кери, главниат герой е обсебен. Числото 23 е фатално. Ако почнеш да му обръщаш фнимание, или изперкваш, или нещата се нареждат. Та така и ние, 23 годин след дворцовиа преврат и покрай тиа изнервени протести или ше се сбръкаме нацело, или ше улезнеме у нормални коловозе и ше се закротиме. Ма понеже нищо ни не е като ората, тва фторото е почти изкючено да стане. Безрадостно е некак си, дали зарди тегавите последни зимни месеци или зарди абсурда, у който пливаме - не е ясно, маменцетому. Лидерете на бъсъпъто се ребедеат по телевизорете, глупови ли са тиа или са просто гьонсурати, ма де ли па се натискат като бивол на жеглъ па да управляват... Между другото на думата „гьонсурат“, която не а мого нашенска, у жужеля излазат интересни картинки. Повечето от които са с оня гнъс от диписито, де пак се затаи като пръднал в рейс, койото си му е редовна стратегиа на него. У сенкята отзаде гнидата лазда намества обръче и разпределя порции...

Сичкиа тоо политически плякор, с който вече ни са не занимава, го поздравяваме със стихотворението на един ингилизин, заглавието е „Язе бех гладен“, привеждаме кратък цитат, а целото го дирете на линка отдоле:

Аз бях гладен и
ти отвърна: "Такъв е животът!"
Аз бях гладен и
ти основа комисия.
Аз бях гладен и
ти се прозя.
Аз бях гладен и
ти отпътува за Брюксел.
Аз бях гладен и
ти ми каза да почакам.

Алан Титли

http://liternet.bg/publish12/a_titli/az.htm

Па като съм зел да пущам линкове, един приятел оняденка вика я глей карта на Османската империа от 16 век, има ги у лекепедиата. Разположена е таа империа врху повечето „горещи точки“ от таа стран на кълбето. У момента и тука е такава „гореща точка“. Демек за четири века работите почти не са мръднале, секи си те праи, братко, на маймуна, и ти вика така, па иначе, а у действителнос си играе неговата си игричка и най-забавното днеска е, че сички сме като у небрано лозе и не знааме кво са ни подготвиле... Кво ше праат с назе?

В таа поредица на умствени заниманиа ониа от битивито пущиле нов сайт за времето с название даливали.бг, а из интернеда се носи мълвата, че МВР щеле да пущат и те нов сайт с название далиболи.бг. Гъбаркаме се иначе с мъката си, на бъзик го обръщаме, ми ка, кво ни бръка, тва не моо ни го земат, като се гаврат с назе, барем да се посмееме. Иначе четеме секакви политически анализаторе, секи се репчи, че а най-умен, нищо че като ги гледаме повечето от тиа глъмере един бамбон не моо си развиат. Никой не одговара на простиа въпрос – кво ше праите с назе? Президентина вика на 12 май след празниците изборе. Значи сеги чекаме бабичките да изберат команчите за пореден път ли? Кажете ни, да знааме, ебаси, да стегаме куфарете ли, да си купуваме чифтета ли...

Постепенно и да е имало искричка чистота у протестите, и да е бил ентусиазмът голем на орицата у началото, работите ше се позамажат, ше се завоалират, вече тръгна да пълзи онаа тънка медийна плесенчица, ониа лишеи Янето и Сл. Бинев вече са размножават, ше станат легион и накраа около десети май след празниците, коги вече сме са фанале за копривата и марулките, слънчицето ше си пече, ше свалиме зимните шуби и дебелите обуща и от протеста ше а останал сал лековат ненатрапчив спомен за нещо приатно и героично... И сал два дена след тоа миг на щастие целата дива пасмина, сички селскостопански вредителе одново ше си наместат миризливите тумбаци из кабинетите, па ше си ни мандръсат с потфръганье, се така ше си ни морат упорито и хладнокръвно, а ние па ше се праим, че нищо не а станало и така до краа на света, де са ни го рекле ТЕ самите още ено време. Ножа е дръвен, небой са плаши.

Аде речете ми па виа на мене една револуциа да а била мал, демек сасвета, сиреч чиста и честна. Нема такава. У деенкато на револуциите нема заложен такъв ген и по подразбиранье са си мръснишки дела. Има един единствен честен елемент, оня на глада и гнева. Оттам нататика сичко се изколцатва и отива у шанеца, демек у канавката. Значи немаме избор и продължаваме да си чекаме Еволуциата. Бавното израстванье, постепенното осъзнаванье. Коги измреме и нащо поколение и не остане ни един бацил от ДС, тогива ше мръднеме малко напреде, след още сто години още малко и те тека. Ако останат ора дотогива, що ка е тръгнало... И тука па опираме до северозападната изпитана рецепта за яденьето, пиеньето и новите дреи. Плендзавиме си са тукее, ма знаате ли виа кво му а на Езика от Дреновец? Не знаате. Тоо човек още са бори като последниа мохикан, гледа си биволиците тама, праи си кисело млеко и кашкавал като за ньего си и ганади изместо все и вся.

Езика обича да са обажда по телефоня и да тура на местото им разни монополе като Националното радио (из ониа диви селца са си монополисти), ЧЕЗ и НАП... Един път се раззеял на неква телефониска от ЧЕЗ, задето го карат сам да си опраа кабеяците на тока, онаа изумена от пцувните и заканите му рекла: „Господине, вие знаете ли, че разговорът се записва?“, при което Езика бювнал най-големиа заряд: „Я че те запишем тебе на каменна пльоча!“ Те тава требва да е единствениат ни подход къде сичките монополисти и политици. На мого работи моо ни научи Езика.

О, музо, възпей оня гибелен гнев... Да е гибелен, колко да е гибелен, вече кротнааме ли се? Сит на гладен вера не фаща. Тва последното у връзка със ситите коментаторе и драскаче, де не верват на протестиращите и викат, че исканиата не биле ясни или па биле странни... Не а ясно кво има у тейните пачи репортерски глАви и са странни тейните високомерни лизгавици. На ена снимка стар железничар с кололо држи лозунг: „Банки – кръвопийци! Немате место в България!“ Койо му е странното? Ели па неясното? Да не би да има нещо неверно у думите? Щото един познат вика, че след длъги размишлениа стигнал до извода, че единствениат начин да земеш изгодно парици от банка е с пистолет у ръката. У сички останале случаи си прецакан. А у местните териториални условиа си три пъти по-прецакан. Цел свет разбра, че банките са зло, сал наще зорлем още са пеняват. А у Куба банките зеле да дават кредите срещу биволици и друга стока. Ако го реча тава на Езика, ше земе се замисли...

Освем тиа сити, пъкнаа от дупките си и други сити, ма и те не верват на гладните, а сал се пюнчат налево-надесно с цел и те да доразмажат недоволството на ората. Глейте сал излъчваньето на таа слимка

Един космат пушач, де е омръзнал до болка на удиториата, вече никой неще да ти гледа муцуната, Слабаков, вервай ми, а край ньего седнале с трагични изражениа две създаниа с неустановен произход и ценности... Абе ако ората са сакале некви гееве да ги преставляват, щеа да го заяват открито, кви сте виа и откъде са зехте? Кой ви даде правото да се чеплезите пред микрофоньете като предводителе на народниа гнев? Айде обратно по дупките, откъдето сте са излундзиле.

А па столичните мангале сакале да им свалат електромерете по-ниско, щото сеги у момента ги биле дигнале по диреците горе, да не моо ги онодват... Тава е нечовешко одношенее, сеги мангустите требва да се кендрат по диреците, та да си урегулират потребленеето, що още не а измислен електромер, който не моо се скопи. И я сакам да ми свалат моа електромер, ма не на по-ниско, а се да го маинят. Иначе минавам на собствени източници, имам кололо с динамо, ше връта и ше зареждам уредете. Ми ка, връта си по два три часа дневно, акумулаторете се зареждат и после цела вечер си бацам на интернеда. Нема таа, нема онаа. Щото не секи има ролекс за продаванье. Колко сметки за ток моо се платат с един ролекс е въпрос равностоен на вечниа философски проблем колко гяволе моо се сберат на връо на една карфица.

И световниа обмен. Епонците тоо път са се изложиле, никви ги нема. Хамериканците са ги надминале с изобретенеето свещи, миришещи на космос. Космонафтете свидетелстват, че космосът смръдел на „барут, дим и нещо парливо“. Но производителете сакале да добават и нещо приатно и туриле като добавка лавандула. И замирисало на косми. Некъпани. Като рекох косми, да споменем и другата потресаваща новост – у Северна Кореа имало разрешени прически, 18 за жените и 10 за мъжете. Значи хевиметале, пънкаре и скинаре у Кореа нема, те така са решени проблемете, никва измет. Сал галфонье и льольовци по улиците. Лазда са законспирирани, отвънка е чук отсекъде, ма си имат тайни знаци и вътрешно по душа са дългокоси и с гребени. И у назе некои политици тайно си мечтаат да стане така, не съмнявайте се.

И те така те. Айде, бегайте да копате кукуруза.

Още по темата

28/02/2013

България

Продават „Ролекс“-а на митрополит Николай на търг

22/02/2013

България

Ниело е и ниело иде