Ще има “Под прикритие 4″ (Снимки)

В моето семейство, покрай сина ми – тайно го подозирам, че е нещатен Пиар-сътрудник на БНТ, докато се прави на студент – гледахме повечето от сериите.
Лично аз не мисля, че това е Върхът на родното филмопроизводство. Да, взривиха това-онова. Луксът на героите-мутри го имаше. Също и материалната и духовна нищета на полицаи и разведки. Репликите съдържаха бая жаргон, но по-често пак се декламираха от актьорите. А реализмът беше потресаващ – в двете алтернативни посоки.
Ясно ми е, че един филм може да е художествена измислица. Или пък да черпи сюжети и лица от действителността. Сценаристите на сериала са грамотни хора и това е помогнало значително за песимистичния реализъм на картината.
Всички знаехме, кой е нашият човек “под прикритието” още от първи епизод, само бандитите – при които го вмъкнаха – не. Всички знаехме кой е къртицата в отдела на дансаджиите и несебопаджиите, те обаче – не. Какъв е преобладаващият имидж на медиите, съдебната система – и това е ясно и откровено предадено.
Няма угодия, ще речете, но ми се изплъзна рамката на замисъла: това черен екшън ли беше или “бяла” кримка. Изпитвах някакво злорадо омерзение, когато като зрител, виждах как родната полиция ме пази – колкото своя си човек или на доброто ченге – собствената му дъщеря. /Впрочем, като следствие от сблъсъка на Донкихотовския синдром с грубата реалност, очаквах шефът на отдела да го убият снощи – в опит за спасяване на Марто, под кръстосания огън на Джаро и Иво. Тц! Ще има още да му гледам професионално-психологическите вътрешни борби и нататък…/
А снощи само в един единствен епизод се насладих на сценарийния капиталистически реализъм: ченгетата винаги бяха на крачка след бандюгите и все пристигаха на места, откъдето крими-контингентът вече се е изнесъл. Пък и винаги остава по някоя къртица или язовец неразкрит в редиците им.
В другата страна на творческата алтернатива, опитвам да мисля за сериала само като за художествена измислица, но явяваща се творчески резултат, даван по националния канал в неделя вечер. Когато дори сина ми и тайфата му излизат по-рано насам-натам, за до гледат после у дома. /И това не ми го побира акълът, сигурно е от възрастта…/ По тази “линия” нещата изглеждат “морализаторски дежурни”, но шаблонът не ги прави неверни: Туто Ди Капи се готви да става депутат; Главният секретар е връзкар-некадърник, спуснат по партийна линия; в отдела работят едни такива момченца – нито като от романите на Богомил Райнов, нито като от Реймънд Чандлър. Докато кльопат мазни банички, проспиват дори предателя сред тях. Все са последни и най-често се оси—рат в операциите. Някакви прокурори там и адвокати и другата покварена сган от съдебната система – се грижат косъм да не падне от лошите и за собствените си сметки, разбира се. И самите лоши момчета – които станаха отново герои на цял народ /поне гледащите филмите/ и събират съчувствие, овации и народна любов по интернет-форуми и по улиците. Че то, изобщо не е неприятно да си бандит! Лъскави дрешки и коли, мадами в бара, родната полиция те пази. Е, трябва и да се работи – ама то, да разнасяш дрога, да точиш банкови карти от чужбина и др.такива – не е толкова трудно, затова пък е доходно. Е, убиха неколцина. Много по-малко от умиращите без грижа онкоболни, обаче.
И се чудя дали да ме е яд, или да махна с ръка – когато и от телевизията /родната; оная величаеща Великолепните времена на поробителите ни – поне не се гледа у нас/ ме затиска животът, с който се боря неуспешно през последните повече от 20-тина години. Реално или хиперболизиран. Което е без значение. Но ме затвърждава като фен на природо-научните ТВ-канали.
И заради което, вероятно, предпочитам да си въртя Star Wars или Властелинът от дисковете, да търся философия и утопии в несравними неща като Игрите на глада и Атлас изправи рамене. А когато ми се чете крими – да отварям Лий Чайлд. От егенето е, няма от какво друго…

pod prikritie e nai qkiq serial koito sum glrdal iskam i 4ti sezon i 5ti sezon mn da virvi mn e hubaf bravo na horata koito sa go napravili strashen film

Моля, пишете на кирилица.