2012-а бе година на контрастите, пълна с икономическа несигурност, политическа безотговорност и лицемерие, социално недоволство, впечатляващи научни постижения, смайващи с размера си престъпления и измами и продължаващи военни действия в много горещи точки. Докато политиците останаха заключени в политическо боричкане и загърбиха отговорностите си за разумно фискално управление, централните банкери се превърнаха в новите рок звезди на политическия небосклон, доказвайки, че старата мисъл на Ротшилд „дайте ми контрол над паричното предлагане в една държава и не ме интересува кой кове законите“, е вярна.

Докато Бруно Иксил, „китът от Темза“, прахоса девет милиарда долара на инвеститорите и вложителите на JP Morgan Chase, милиардери като Марк Зукърбърг правиха дарения в размер на стотици милиони. Докато прокурорите в САЩ и Англия завършваха обвинения срещу банкери, прахосали чрез високорискови операции милиарди от вложителите и акционерите през 2011-а, лобитата на част от тези акционери неуморно работиха да осигурят запазването на определени привилегии в националните парламенти. Докато Феликс Баумгартнер скачаше от Космоса и оставяше милиарди хора без дъх от вълнение, армиите на диктатори в Близкия Изток и радикализирани „борци за свобода“ оставяха хиляди цивилни единствено с последен дъх преди смъртта. Докато все повече жени се издигаха на водещи позиции в политиката и бизнеса, благодарение на собствените си усилия и доказваха, че неравенство между половете съществува единствено в някои чугунени глави, ретроградни европейски бюрократи узакониха дискриминацията и обезличиха постиженията на успелите дами през изминалата година. Докато държави и държавни организации фалираха една след друга, завличайки спестяванията и данъците на данъкоплатците, много от същите тези данъкоплатци издигаха безумни лозунги за национализации и експроприации, сякаш изпитвайки мазохистично удоволствие от това данъците им да потъват в бездънни черни дупки, които много често са бездънните черни партийни каси.

След толкова противоречива година какво да очакваме от 2013-а?

Европа

Мисля, че 2013 година ще бъде доминирана от продължаващите опити на европейските лидери да разрешат дълговата криза. В икономиката съществуват единствено два начина, които имат еднакъв потенциал да разрешат една дългова криза, но са с различен ефект върху икономиката и обществото.

Първият е стопяването на дълговете с печатане на пари, което води до инфлация и незаконен данък върху гражданите. Другият е чрез орязване на разходите до постигане на балансиран бюджет (като ключовата дума е постигане), което води до краткосрочна рецесия.

И двете опции са опасни за политиците и затова засега те са крайно нерешителни – краткосрочната рецесия води до сериозни проблеми на следващите избори, особено ако те са в хоризонт от две години (а изборите в еврозоната са разпокъсани във времето в различните държави и винаги има някой политик, който се готви за избори в близко бъдеще), а инфлацията е табу в някои членки като Германия.

Липсата на решителна централна власт, която да вземе едно решение и да го докара до ефективен завършек, проточва дълговата криза и с оглед скоростта на взимане на решения, надали 2013-а ще е годината, в която ще видим края ù. Интересни процеси се развиват и в периферията на еврозоната. Англия използва предимно кейнсиански методи вече пета година, за да се бори с икономическа криза но така обещаваният икономически ръст не идва. В икономическите среди вече се появиха шегите, че именно Англия погреба Кейнсианството (Кейнс е роден там), а кейнсианците удобно я пропускат в своите анализи.

САЩ

Навръх Нова Година Обама успя да убеди републиканците, че фискалната пропаст ще бъде избегната, ако се вдигнат данъците единствено на богатите. Всъщност, избягването на фискалната пропаст просто ще означава вземането на още дългове и печатането на още долари. След около два месеца, американците трябва да вдигнат лимита на дълга, който Обама може да натрупа и се очаква сериозен сблъсък. Някои групи в републиканската партия изглеждат вече твърдо решени да не правят отстъпки и ще изискват сериозни съкращения на разходите, които е вероятно да забавят сериозно растежа на САЩ през 2013 година.

От друга страна, демократите и по-популистки настроените републиканци изглеждат по-благоразположени да продължат да прехвърлят проблема с дълга от година на година. Вероятно двете партии ще се споразумеят да натрупат още 1-2 трилиона дълг през 2013 година, като намалят „разумно“ дефицита с дребни съкращения. Всички знаем, че политиците никога не правят нещо, освен когато не могат да го отложат, а в САЩ проблемът с дълга може да бъде отлаган още доста време. По-интересна е енергийната революция там и дали САЩ ще започне износ на природен газ и петрол през следващата година, вследствие на масовото развитие на добива от шистови пластове. Въпреки че прогнозата това да стане през 2013-а е оптимистична, можем да очакваме със сигурност съществено поевтиняване на природния газ и петрол в следващите 3-4 години, когато САЩ станат сериозен играч в клуба на износителите.

България

Очаква се България да отбележи поредния символичен растеж през 2013 г., което е много близко до т.нар. депресия с двойно дъно. Интересно е докога реформите в социалната и здравната системи ще продължават да се отлагат, тъй като българското правителство не може да финансира дефицитите в тези системи с напечатани пари (както САЩ), поради наличието на валутен борд, нито с дългове (както в европейските развити икономики).

Правителството продължава да налива пари от данъкоплатците директно в тези нереформирани системи и в почти фалирали държавни предприятия, но това има все по-сериозна цена за самите данъкоплатци, тъй като тези пари биха могли да бъдат използвани за по-разумни цели или просто да не бъдат изземвани чрез данъчната система.

Изборите в България през 2013 година засега не предлагат особено голям икономически залог, тъй като ГЕРБ и БСП са декларирали отказ от съществени реформи, а десницата остава без ясна визия дори за това дали е дясна или лява от икономическа гледна точка. Особено интересен е фактът, че провежданата предимно лява политика от дясната партия ГЕРБ де факто обезоръжава БСП в критиката им и дори създава интересни прецеденти как експертите на лидера на ПЕС, Станишев, разпиляват вече традиционната за ГЕРБ практика да харчат повече, отколкото събират в бюджета, докато в същото време на европейско ниво, ПЕС проповядва именно тази порочна практика на бюджетни дефицити.

Има една стара поговорка сред инвеститорите, която гласи „Колкото повече се говори за политика, толкова по-зле ще става икономиката“. 2013 година засега се очертава като предимно политическа година, в която погледите на мнозина ще бъдат вперени в политиците с противоречащи си и често празни надежди да спасят и стимулират някого или нещо.

За съжаление, както спасяването, така и стимулирането винаги стават с парите на данъкоплатците, а както двете кризи от 2008 и 2009 година, така и продължаващото дълго възстановяване, бяха причинени именно от многото стимулиране с държавни пари. Интересни времена се очертават, но въпреки че „да живееш в интересни времена“ е всъщност древно китайско проклятие, интересните времена винаги предоставят и интересни възможности.

Още по темата

24/12/2012

Нашите автори

Писмо до Дядо Коледа

17/12/2012

Нашите автори

Излишък или дефицит - кое е по-добре за бюджета

10/12/2012

Нашите автори

Кога ще ги настигнем румънците?

01/12/2012

Нашите автори

Горчивото хапче на фалита