Житие на светите Филимон, Архип и Апфия, апостоли от числото на 70-те Христови ученици

Светите апостоли Филимон, Архип и Апфия били обърнати в християнството от свети апостол Павел и пострадали за Христа от гърците езичници по време на царуването на император Нерон, в град Колоси.

Когато веднъж те се намирали заедно с други християни на молитвено събрание, езичниците неочаквано ги нападнали. Всички се разбягали, освен светите Филимон, Архип и Апфия, които били хванати и отведени при Артоклис, Ефеския житопазител.

Отначало били жестоко свети Архип, при което дори минаващите деца забивали ножове по цялото му тяло. След това, без всякаква милост, бил изтезаван свети Филимон и пребит с камъни. По същия начин била пребита с камъни и света Апфия.

Така, в мъчение, светите угодници преминали при Господа.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Свети мъченици Цецилия, Валериан, Тивуртий и Максим

Страдание на света мъченица Цецилия и с нея на светите мъченици Валериан, Тивуртий и Максим

Светата дева Цецилия се родила в Рим от почтени и богати родители. Като чула евангелската проповед, тя повярвала в Христа, пламнала в сърдечна любов към Него, сложила си на ум да не се омъжва и да пази чистотата на девството си заради Непорочния Жених ­ Христа Бога,

Но, противно на волята, родителите й я сгодили за един благороден млад езичник от града, на име Валериан. Започнали да я принуждават да ходи в скъпи одежди и със златни украшения. Но под скъпоценните одежди тя носела груба власеница, а в сърцето си ­ Христа и постоянно му се молела горещо Сам Той, както е благоугодно Нему, да съхрани чистотата й в непорочност и свобода от брачен съюз. Когато настъпил денят на сватбата и започнало сватбеното веселие, тя, като въздишала от дълбочината на съкрушеното си сърце, тайно викала към Господа: "Да бъде сърцето ми непорочно в Твоите наредби, та да се не посрамя" (Пс. 118:80). Със сълзи усърдно молела Господа да й изпрати Своя ангел за опазване на девството й.

Когато настъпила нощта, новобрачните били въведени в брачната стая и Цецилия казала на своя жених:

­ Аз искам, любезни юноша, да ти обявя една тайна: имам невидим от тебе пазител на моето девство ­ ангел Божий, и ако ти се докоснеш до мен, тозчас ще те убие, понеже той стои тук, готов да ме защити от всякакво насилие.

Като чул това, Валериан почувствал страх, тъй като при Цецилия действително пребъдвал невидимо ангел, изпратен от небето да пази Христовата невеста от съюза с езическия юноша. Той започнал да умолява Цецилия да му покаже ангела. Девицата отвърнала:

­ Ти си човек, който не познава истинския Бог и затова не можеш да видиш Божия ангел, докато не се очистиш от нечистотата на своето езичество.

­ Но как мога да се очистя? ­ попитал Валериан.

­ Има един старец, на име Урбан ­ отвърнала тя, ­ и той е християнски епископ. Той може да очиства езичниците с кръщение и да ги прави способни да виждат ангелите. Ако ти искаш да се очистиш и да видиш Божия ангел, иди при него и му разкажи всичко, което чу от мен. А когато той те очисти, върни се пак тук и ще видиш ангела и ще получиш от него каквото пожелаеш.

­ Но къде да намеря този старец? ­ попитал Валериан.

­ Върви по Апиевия път ­ отвърнала Цецилия ­ и когато срещнеш по пътя просяци, им кажи: "Цецилия желае да предаде чрез мене една тайна на стареца Урбан, отведете ме при него."

Св. Михаил Воин, българин

Житие на св. Михаил Войн

Св. Михаил Войн е по произход българин. Роден е в гр. Потук (предполага се, че това е днешният Батак) и е живял навярно във времето на благоверния български цар св. Борис-Михаил. Бил син на богати и благородни родители, още от детство обикнал чистия живот, имал страх Божи, подвизавал се в молитва и пост, щедро раздавал на бедните милостиня, поради което и неговите родители, и чуждите хора го наричали "светото дете".

Когато станал на 25 години, той бил назначен за началник на една дружина във византийската войска. По това време родният му край още не влизал в пределите на Българската държава. В една война на византийския император Михаил ІІІ (865 г.) против агаряните, св. Михаил Войн бил оставен от изплашените гърци сам с неговата дружина. Като призовавал през всичкото време името на Бога, той успял да прогони враговете и заедно с войниците си останал невредим. Връщайки се у дома си, той извършил героическото чудо на св. великомъченик Георги Победоносец: убил огромен змей, който излизал от някакво езеро, и по такъв начин спасил една девица от участта да бъде изядена от него. Но змеят, на когото той отсякъл главата, го ударил с огромната си опашка толкова силно, че той паднал и лежал известно време в безсъзнание.

Скоро подир завръщането си в родното място той починал и Господ го прославил с нетленни чудотворни мощи. По време на Второто българско царство, в самото начало на ХІІІ век (1206 г.), българския цар Калоян тържествено пренесъл неговите св. мощи в своята столица Търново и ги положил в патриаршеската катедрала "Св. Възнесение". След падането на Търново под османска власт  (1393 г.) следите на тези мощи се губят. Великият търновски патриарх св. Евтимий му съставил житие, което е запазено до наши дни.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

Почитта към св. Махаил Воин като към общобългарски светец се установила едва след пренасянето на мощите му в Търново. Под дата 22 ноември в състава на Стишния пролог е включено най-ранното известно до днес "Проложно житие на св. Михаил Воин Българин", дело на търновски агиографи от XIII век, което споменава неговия български произход.

В оскъдните исторически податки се упоменава името на цар Михаил, по времето на чието царуване е живял светецът. По различните мнения става дума за св. княз Борис-Михаил, или за импeратор Михаил IV Пафлатон. И дотолкова боголюбив, че според житието Михаил Воин бил "пръв сред първите по родовитост християнин" и родителите му, и другите хора го наричали "светото дете". Когато станал на 25 години бил "избран за примикюр над свободни войници". т.е. за техен военачалник.

В своето "Похвално слово за Михаил Воин от Потука" св. патриарх Евтимий възкликва: "Ден e не за плач и печал, но за веселие и радост! Понеже праведникът е похвален, хората ще се възвеселят!"