Автор: Владимир Каролев

Помните ли лозунга „Икономиката, глупаче”, с който през 1993 година Бил Клинтън спечели срещу действащия президент Джордж Буш – баща, въпреки че само няколко месеца преди изборите Джордж Буш – баща има одобрението на 63% от американците при само 35% одобрение за Клинтън? Е, предвид състоянието на американската икономика по време на първия мандат на президента Обама, определено може да се каже, че за американския избирател основният мотив да гласува, не е вече „Икономиката, глупаче!” .

През 2008 година Обама спечели изборите с конкретни обещания в областта на икономиката и социалната защита. Едно от най-галещите обещания за хората с ниски доходи бе, че той ще намали доходното неравенство и ще свие ножицата между хората с най-високи и най-ниски доходи. Само че точно обратното се случи. Доходното неравенство при Обама е на рекордни нива в историята на САЩ. Което не е еднозначно лошо. Проблемът е, че той обещава да го намали и затова печели изборите вече два пъти.

Едно от другите неизпълнени обещания на Обама през 2008 година е за бърз изход от икономическата криза и повишаване на стандарта на живот и доходите на „трудещия се американец”. На практика обаче Обама повиши само с допълнителни социални помощи, финансирани с растящ дълг, стандарта на някои нетрудещи се американци. Въпреки икономическия ръст от около 2%, разполагаемият доход продължава да стагнира. Шефът на Федералния резерв Бернанке прави всичко възможно банките да имат достъп до много евтин ресурс, с който да кредитират, но или домакинствата не желаят да теглят кредити и да потребяват, или банките не искат да им отпускат кредити. Крайният резултат е стагниращо потребление.

Със сегашните политики на Обама, по оценка на водещи американски неправителствени икономисти, пълното възстановяването от кризата от 2008 година ще отнеме около 12-15 години, което е поне с две години повече от възстановяването след Голямата депресия от началото на 1930-те. Всъщност, това възстановяване се удължава от намесата на държавата, тъй като банковата криза свърши още края на 2008 (максимум началото на 2009) и оттогава насам има дългова криза, породена от прекомерна намеса на държавата, а не банкова или финансова криза.

През последната година на първия си мандат Обама се похвали, че безработицата била спаднала. Да, спадна, но все още е най-високата от средата на 1970-те години. А и въпреки че безработицата пада, заетостта си остава същата – около 58%. В допълнение - повечето от новосъздадените работни места от 2009 г. насам са изключително нископлатени и не може да се каже, че дават възможност на човек да се доближи дори до средна класа. Около 23 милиона американци са безработни или с изключително нископлатена работа.

Особено щедър беше Обама и през двете си кампании в обещанията си към дребния и средния бизнес. Но реформата в здравеопазването или т.н. Обамакеър, всъщност вдигна значително разходите за здравеопазване на работодателите, включително и на дребните и средни фирми с 50 и повече служители на трудов договор с пълно работно време. Което естествено е контрапродуктивно за икономиката, особено в период на криза, защото възпрепятства създаването на работни места. Резултатът е, че и едрият, и дребният и среден бизнес в САЩ започва да наема служители на непълен работен ден и нивото на заетост на пълен работен ден към 2011 е на нивата отпреди 30 години.

Обама обеща да удължи данъчните облекчения на Буш за средната класа като увеличи данъците за богатите. В политическата му платформа, както и в първата работна реч след преизбирането му, той, обаче, развива тезата, че с приходите от вдигането на данъците за богатите ще финансира намаляването на дефицита. Да, но възможните приходи от това ще покрият буквално нищожна част от дефицита - нещо, което беше повтаряно многократно от Ромни по време на изборите, оставяйки Обама пред сериозни дилеми. Той или ще трябва да доведе Америка до още по-голяма задлъжнялост, продължавайки политиката на дефицити, за да удържи на обещанието си да не намалява драстично федералните разходи. Или ще трябва да намали сериозно федералните разходи, за което също няма мандат, тъй като е обещал да не ги намалява драстично. Или ще трябва да вдигне данъците и на средната класа, за което отново няма мандат, тъй като многократно повтаряше, че той няма да го направи, а Ромни ще го направи.

Към момента, както републиканци, така и демократи, смятат, че трябва през януари 2013 да вдигнат тавана на дълга, който правителството може да натрупа, за да се справят с фискалната пропаст във федералния бюджет. Единствените въпросителни са какво да се направи паралелно – колко разходи да се отрежат и колко данъци да се вдигнат. Проблемът е, че САЩ вече са задлъжнели над 100% от БВП, като огромна част от този дълг се държи от Федералния резерв. Такъв дяволски кръг безсъмнено поставя опасност за оцеляването на долара като световна резервна валута, тъй като останалите потенциални инвеститори е възможно да загубят доверие в цената на американския дълг, който непрекъснато бива прехвърлян под формата на символични хартийки от единия джоб на държавата в другия.

Да, определено победата на Обама на последните президентски избори в САЩ не е резултат на изпълнени предизборни обещания в областта на икономиката от първата му президентска кампания през 2008 година. Обама е разбрал, че вече в САЩ, за да се спечелят избори, слоганът не е "Икономиката глупако!".

Демографията е!

Още по темата

08/11/2012

Нашите автори

Леви – десни, 2:1

02/11/2012

Нашите автори

Либерализмът е виновен...ама друг път

26/10/2012

Нашите автори

Шест икономически мита