Това, което се случва в Църквата, са детски работи! Преди се мъчеха да разбият Църквата отвън. Сега я разединяват отвътре, казва отец Иван от Нови хан - свещеникът, който успява да направи цяла България съпричастна към своята благородна кауза. Преди повече от 20 г. построява дом за сираци и бездомни. Днес в дома живеят 200 души. Въпреки големия брой обитатели обаче, отец Иван е винаги отзивчив да приюти при себе си и други, изпаднали в беда хора.

 Срещаме се с един усмихнат и приветлив човек. Отец Иван винаги остава забързан в своите дела. Повече накрак и по-малко сън, разказва той. Споделя, че въпреки възрастта си, не се е уморил от делата си. Това е неговата мисия, за която е дал обет пред Бога – да помага на хората.

 - Отец Иван, откъде идва всеобщото недоверие на българите към духовните лица? Защо хората смятат, че духовниците използват расото за свои лични облаги?

 - На мен ми се струва, че когато забраняваха Църквата по комунистическо време, тогава хората повече ходеха в божиите храмове. До 9-и септември църквите на празници, например на Великден, на Коледа, бяха пълни. Хората идваха, палеха свещи, молеха се, слушаха литургиите. Изведнъж се получи един отлив. Помислих си дали проблемът е в мен, но тръгнах по другите църкви и видях, че и там положението не е добро. После този разкол, който го направиха, усложни нещата. Това изцяло отдръпна хората. Те се почувстваха излъгани. Викат: „Отче, на кого да вярваме?... Вие, които говорите за Бога и вярвате в Бога, вижте какви работи правите? Ние в кого да вярваме?”. Аз им казвах само да вярват в Бога, в нас какво да вярват... ние сме хора като всички и при нас все ще се намери някой нечитав – във всяко стадо има и мършава овца.

 - Разделена ли е днес Църквата?

 - И в духовната общност се намират такива, които ще направят беля. Има хора, които искат и се стремят да разделят Църквата. Разколът също много раздвои хората. Разделението стана в опита на някои да разграбват Църквата, да разкъсват земята ù без да се разбере. Сега се възвърнаха част от тези свещеници, усетиха, че нещо се случва в църквата. Ето, Инокентий го нямаше никакъв, сега се появи. Преди се мъчиха да разбият Църквата отвън. Лошото е, че сега разделението идва отвътре.

 - Какво смятате за случващото се в момента в синода?

 - Не са хубави нещата. Ето, чух, че Търновският митрополит Григорий е искал да си оттегли подписа (б. е. при гласуването за наместник-председател на Светия синод). Какви са тези работи?! Не може да гласуваш и после да кажеш – не ми харесва как гласувах, махнете ми подписа. Не става така! Това са детски работи. Да е мислил, когато е гласувал. Сигурно е оказано натиск върху него, по друг начин не мога да си го обясня. Една шепа митрополити не могат да се разберат. А те са хората, които трябва да ни обединяват всички останали!

 - Защо 4-ма митрополити си позволиха да реагират по такъв начин, да бойкотират заседание на Синода?

 - От алчност. За власт. Това са вече гнили работи. Николай например е властолюбив. Взето е колективно решение, защо трябва някой да демонстрира след това несъгласие?! Как може да се ядат помежду си още отсега?. Още не са го погребали дядо Максим. Поне 40 дена да бяха изчакали да станат и тогава да почнат да водят тия дебати и битки.

 - Тази седмица на сайта на Пловдивската митрополия беше пуснат колаж, който изобразява, че митрополит Кирил "прави пиршество" след избирането му за наместник-председател на Светия синод, а митрополит Николай е единствен, който се моли и остава в траур. Как ще коментирате?

 - Съмнявам се, че това е бил пир. По-скоро вид почерпка след заседанието. Пие се и за душата на умрелия... Наскоро и митрополит Дометиан имаше 80-годишнина, чието празненство беше отложено заради смъртта на патриарх Максим. Не е грях да пийнеш нещо и да поменеш починалия. Но за мен поведението на Николай е нередно. Един владика тръгнал срещу другите. Това за мен е келешка работа.

 - Как могат да бъдат наказани или порицани тези духовници, които дръзнаха да се противопоставят на решенията на Светия синод?

 - Не трябва да има наказани. Самите те трябва да се покаят, да се върнат и да си поемат работата както трябва. Стига вече търкания!

 - А използва ли се агентурното минало срещу някои от митрополитите?

 - Разкриването на досиетата беше излишно. Не мисля, че е имало какво толкова да се докладва по онова време. Какви са тия доносници агенти?! Комунистите ги беше страх църквата да не тръгне срещу тях, не толкова да им дава информация. Този, който е станал свещеник с искрена воля, няма как после да тръгне срещу църквата. Дядо Максим например на 12 г. е започнал с духовенството. Няма как от дете ти да си с промито съзнание за вярата. Тя е вътре в теб.

 Свещеникът милее за Църквата, колкото и някой да му казва да я руши. Той е повярвал в нещо, насила няма кой да го накараш да прави нещо против Църквата. Никой от малък няма да ти каже – ще станеш агент на ДС. Не мога да разбера какво може да се докладва за църквата – за свещи ли, за земя ли...

 - Какво е мнението ви за избора на митрополит Кирил за наместник-председател на Светия синод?

 - Не е моя работа да коментирам. Владиците решават. Избран е този, който за момента е най-подходящ. Щом има мнозинство и е избран даден човек, значи те са му гласували доверие.

 - Кой от митрополитите според вас е най-вероятният бъдещ патриарх?

 - Това не мога да кажа. Има достойни хора между тях. Те сами ще си го решат този въпрос.

 - Какви качества трябва да притежава новият патриарх на България?

 - Първо той трябва да стъпи здраво на краката си. Да хване юздите. Да обедини всички в Синода. За да го направи, трябва да има вяра първо в Бога. Не трябва да се плаши от нищо. После, той трябва да засили армията си. Да увеличи заплатите на свещениците например. Новият патриарх трябва да привлече хората към себе си. Хубаво е да се отделят пари за параклиси, да се строят нови храмове, да се правят повече домове за бедните, да се отварят болници, да се организират екскурзии. Трябва да се въведе и вероучението. Вижте как е в Гърция, Румъния, Русия.

 Аз например съм правил екскурзии, водил съм хората до различни манастири. Духовниците трябва да са дейни, да се занимават с милосърдие. От своя страна, Църквата трябва да помага най-вече на бедните. Трябва да се мисли за душата на хората. Църквата трябва да се запази цяла. Дано Господ ни даде добър патриарх!

 - Защо стремежът към този пост е толкова голям?

 - Заради власт и интереси.

 - Изкушени ли са духовниците?

 - Как няма! И свещениците имат семейства. На някои им се налага да захванат още една работа даже. Едно време имаше равенство. Сега много митрополити се отдръпнаха настрана. Всеки със своите неща. Създаде се напрежение, защото едните са по-богати от другите. Свещениците трябва да получават една определена заплата, но някои митрополити дават на своите попове отгоре. Всичко опира до пари. Някои получават повече от другите и се създава напрежение. Сега някои свещеници само гледат да направят някоя панихида и да изчезнат. Но не са виновни. Трябва да бъдат подпомогнати. Парите се изцеждат, а поповете нямат заплати!

 - Как ще коментирате общественото мнението, че Кирил е подкрепян от крупни бизнесмени? Чували сте вероятно за неговия „Линкълн”?

 - Няма нищо лошо в това. Всеки митрополит трябва да умее да привлича бизнесмени, знатни лица, които от своя страна да помагат с каквото могат. Така се налага. Тези пари обаче трябва да се употребяват за добро. Трябва например всяко митрополия да прави поне един дом като моя. Така хем ще бъде богоугодно, а и държавата по този начин ще бъде облекчена за проблема с бездомни и сираци. Църквата трябва да помага.

 - Как патриарх Максим успяваше да обедини Църквата?

 - Беше винаги усмихнат. Не беше конфликтен човек. Сигурен съм, че всичките митрополити са го уважавали. Той закрепи църквата. Обикновено много често не се появяваше. Но винаги беше в делата. Всички решения минаваха през него. Държеше се строго с делата на църквата и компромиси не е правил. Беше милостив. Външните сили обаче засега са по-силни.

 - Как живеете тук? Възстанови ли се домът след кризата през октомври, когато останахте без храна?

 - Всичко се нормализира. Всичко е добре сега. Бяхме се притеснили. Складът празен. Слава Богу, нещата се оправиха. Бързо реагираха хората. Складовете сме ги напълнили и след Нова година може да изкараме.

 - Как минава един ваш ден?

 - Цял ден съм с телефоните на ухо. Забързан. Много пътувам. Дори през нощите съм на път.

 - Кога усетихте, че искате да се занимавате с благотворителност?

 - Когато станах свещеник и дойдох в Нови хан. Четях и проповядвах Библията, но усетих, че трябват дела, не само приказки. Не е важно само да се говори, попът трябва с дело да покаже доброто. Дадох обет пред Бог и го направих. Правя го с вяра.

 - Отец Иван, има ли още добри хора?

 - Има и като че ли се увеличават. Но има и хора, които са много завистливи и злобни, такива, които пречат.

 - Какво бихте казали на всички, които са изгубили вярата си в Бог?

 - Хората не трябва лесно да се разубеждават. Вярата в Бога не трябва да я губят. Дяволът в този момент на земята е много силен. Бог им е дал разум да разбират и преценяват. Нека всеки сам да преценява, но на всяка цена трябва да се замислят за душите, не за тялото си. Не трябва да се роптае срещу Бога. Поповете нека си се бият, карат помежду си. Всеки носи сам отговорността си. Трябва да се мисли човешки. Не прави това, което не искаш на теб да ти направят.

 - Оставете ли оптимист за бъдещето на Църквата?

 - Да. Аз лично въобще не се предавам и не отстъпвам пред трудностите. Кучето си лае - керванът си върви, както се казва. Църквата винаги ще я има. Лошото е, че делата на дявола тук на земята се засилват. 

Още по темата

16/11/2012

България

Митрополит Николай осмя Кирил в колаж

15/11/2012

България

Американският владика Йосиф подкрепи митрополит Кирил

15/11/2012

България

Митрополит Йосиф се връща от САЩ за заседание на Синода

14/11/2012

България

4-ма митрополити бойкотират Синода, заседанието приключи (обновена)