Хрониката на неочакваните на пръв поглед  революции е такава: На 14 януари, в резултат на масови народни вълнения беше отстранен президентът на Тунис Зин ел-Абидин Бен Али, управлявал страната повече от 20 години. На 11 февруари в Египет подаде оставка Хосни Мубарак, оглавявал държавата 30 години. Отказът да направи същото едва не струваше живота на президента на Йемен Салих, който беше тежко ранен през юли, при ракетен обстрел на президентския дворец от опозицията. Още по-печална участ настигна управлявалия Либия 40 г. Муамар Кадафи на 20 октомври. Що се отнася до продължаващото въоръжено противопоставяне в Сирия, то изходът от него още не е ясен. Ще се ограничи ли всичко само с „арабска пролет”? Настъпващата след смяната на властта радикална ислямизация на огромен регион кара мнозина експерти да заключат, че ни чака не по-малко бурна и кървава „арабска есен”. Тогава целият свят ще почувства на гърба си какво значи демокрация в Близкия Изток. В серия от няколко публикации OFFNews.bg ще представи анализа на един експерт,  чиито прогнози за Близкия Изток и Северна Африка вече са се потвърждавали. Това е директорът на Центъра за руски изследвания на Московския хуманитарен университет, академик в International Academy of Sciences, Инсбрук, Австрия, Андрей Фурсов. Материалите са публикувани в руския вестник „Свободная пресса”. Част 1 - Семейство Бонано плати революцията в Тунис Част 2 - Защо САЩ ритнаха Мубарак и качиха ислямистите Част 3 - Защо Сирия е толкова важна? Част 4 - Какво ще става оттук нататък?