Административен съд - София нареди на Комисията за финансов надзор да свали от интернет страницата си доклада за констатирани нарушения от страна на платформата за онлайн търгове с обратно наддаване "Окшънайз", чийто основател е собственикът на Walltopia Ивайло Пенчев.

Според съда КФН е превишила правата си, публикувайки на интернет страницата си анонимен доклад от практически неприключила проверка. 

Застрахователният регулатор започна проверка срещу "Окшънайз" за извършване на незаконно застрахователно посредничество. Пенчев обаче твърди, че такъв изобщо не е необходим, тъй като компанията не предлага такива услуги, а функционира като табло за обяви.

За съдебното решение в полза на "Окшънайз" се разбра от публикация на Ивайло Пенчев във фейсбук. Ето какво написа бизнесменът, който напоследък е предприел истинска офанзива срещу практиките на КФН:

ОКШЪНАЙЗ срещу къфънъ 1:0
Ало, комисионерчетата,
СВАЛЯЙТЕ АНОНИМКАТА ОТ САЙТА!
АЙДЕ ГАС!
АМА НЕ СЕ ПОМОТВАЙТЕ БЕЕ!
ОСВЕН МЕН, И БЪЛГАРСКИЯТ СЪД ВИ ГО КАЗВА!
СЪДЪТ

Р А З П О Р Е Д И:

НЕЗАБАВНО и безусловно прекратяване на действията на Комисията за финансов надзор, изразяващи се в публикуване на интернет страницата на институцията на Доклад относно извършена проверка на [фирма] с ЕИК203556634съгласно заповед № 137 от 13.04.2017г. на зам.председателя на КФН, като

ОТСТРАНИ от интернет страницата си Доклад относно извършена проверка на [фирма] с ЕИК съгласно заповед № 137 от 13.04.2017г., публикуван на 23.06.2017г.

По-долу е пълният текст на решението в полза на ОКШЪНАЙЗ и във вреда на тарикатите и глупаците!

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 4507
гр. София, 30.06.2017 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Първо отделение 12 състав, в закрито заседание на 30.06.2017 г. в следния състав: СЪДИЯ: Наталия Ангелова

като разгледа дело номер 7224 по описа за 2017 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от Административно Процесуалния Кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на [фирма] с ЕИК[ЕИК], чрез адв. К. с приложено пълномощно като се иска съдът да разпореди незабавното преустановяване на фактически действия на Комисията за финансов надзор, изразяващи се в публикуването на собствената й интернет страница на недатиран неподписан документ, озаглавен доклад, по съображение, че не се основава на административен акт или на закона, на правно основание чл. 250 АПК. В жалбата се излагат доводи, че съобщението на комисията съдържало препратка към недатиран документ, тъй като не съдържал никакви данни за органа и длъжностното лице, което го е създало, посочвало се единствено ,че е издаден въз основа на Заповед № 137/13.04.2017г. на зам. Председателя на КФН и ръководещ управление „застрахователен надзор, за извършена проверка. Като се позовава на правомощията на КФН по чл.1, ал.3 от ЗКФН, които се осъществяват чрез извършване на проверки на място и прилагане на принудителни административни мерки, предвиденото по чл.19, ал.1 и ал.6 от същия закон, че проверките се осъществяват от служители на администрацията на КФН, счита, освен другото за авторството на документите, че публикуваният документ не представлява индивидуален административен акт или констативен документ по чл.19, ал.6 ЗКФН. Докладът представлявал вътрешен акт по смисъла на чл.7, ал.3 от Правилника за устройството и дейността на КФН и на нейната администрация вр. чл.21, ал.5 АПК. Тези актове не подлежали на самостоятелно оспорване, поради което за заинтересованото лице не оставало друга възможност за защита на интересите му освен да публикува становището си в средствата за масова информация или в социалните мрежи. Претендира се, че не са предприети мерки за защита на личните данни в доклада. Претендира се и допуснато нарушение на чл.25 от ЗКФН относно съгласието на лицето, за което се отнася разкритата професионална тайна, а в случай документът съдържал информация за повече от едно лице. По тези съображения счита, че публикуването на доклада не се основавало на административен акт или на закона. Жалбоподателят твърди, че предприетите от КФН фактически действия, изразяващи се в публикуването и разгласяването на посочения недатиран и анонимен документ били неоснователни и незаконосъобразни, поради което следвало да бъдат преустановени. Иска се от съда на основание чл.253, ал.2 АПК съдът да разпореди на КФН да свали незабавно от интернет страницата си публикувания на 23.06.2017г. анонимен документ, озаглавен доклад, който все още съществувал на интернет страницата на КФН, което обуславяло и правен интерес от търсената защита. Иска се и присъждане на направените разноски. Към жалбата е представен и документ за държавна такса. Допълнително жалбата е подписана от адвокат К. пред служител от регистратурата на съда.

По делото е представена административната преписка ведно със становище по искането от председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) К. К..

В становището се изтъква довод, че докладът – с № Д-84#1/23.06.2017г. отразявал резултатите от проверка на дружеството, необосновано се твърдяло, че докладът бил анонимен и невъзможност да разбере на какво основание е издаден. Посочено е, че със заповед № 137/13.04.2017г. на зам.председателя на КФН, ръководещ управление „застрахователен надзор, е, връчена на представляващия дружеството, е разпоредена проверка, като при приключването й, също бил връчен констативен документ с констатации, които по същество представлявали публикувания на страницата доклад. Дружеството било запознато с доклада. На 23. 06.2017г. „резултатите от доклада“ били публикувани на официалната интернет страница на КФН в Раздел Новини при спазване на Закона за достъп до обществена информация и Закона за защита на личните данни и заложените принципи за откритост, достоверност и пълнота на информацията. Поддържа се, че така публикувания доклад от една страна бил част от проверка на Комисията, която била упражнена по силата на КФН , от друга страна се основавал на административен акт – заповед на зам.председателя на КФН и като такъв не представлявал фактическо действие по смисъла на чл.250 АПК. Докладът представлявал констативен документ по чл.19, ал.6 от ЗКФН. Ако дружеството считало, че констатациите в доклада били неточни, то разполагало с възможността да защити правата си в друго производство, което правело неоснователно искането по чл.250 АПК. Оспорва се също като неоснователно, че с публикуването на доклада КФН е разкрила професионална тайна в нарушение на чл.25 ЗКФН. Информацията в доклада не отговаряла на законовата дефиниция за професионална тайна по чл.24 от същия закон.

Твърди също, че публикуването на доклада не съставлявало фактическо действие, тъй като публикувала на интернет страницата си общозначима информация, в съответствие с Правила за оповестяване на публична информация, свързана с дейността на КФН. Спазени били при публикуването заложените в чл.1, ал.4 принципи, доколкото гражданите и обществеността имали правото да бъдат информирани Привеждат се примери за публикуване на интернет страницата на КФН на доклади с резултатите от прегледите на пенсионните фондове, както и данни за стрес тестовете на застрахователите и презастрахователите.

Съдът като взе предвид доводите и възраженията на страните, обсъди доказателствата по делото, от фактическа и правна страна приема следното:

При извършената днес служебна интернет страницата на КФН, действително беше установено публикуване на посочения доклад – в рубриката новини със заглавие „Доклад от проверка на онлайн-платформата „О.“ с дата на публикуване 23.06.2017г. и текст: „КФН публикува доклада от проверката на онлайн-платформата „О.”. Пълният текст на доклада може да намерите тук.“ (http://www.fsc.bg/…/doklad-ot-proverka-na-onlayn-platformat…). На първа страница се съдържа надпис КФН и заглавие Доклад относно извършена проверка на [фирма] с[ЕИК] съгласно заповед № 137 от 13.04.2017г. на зам.председателя на КФН, ръководещ управление застрахователен надзор“. Нито от съдържанието на текста , нито от обозначението в края може да се формира извод за конкретен издател на доклада, съдържа се единствено препращане към заповедта. Докладът съдържа 32 страници печатан текст.

Тази заповед е представена по делото, и със същата е наредено извършването на проверка на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 19, ал.1 и ал.2 вр. л.18 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) В същата заповед е посочено на кои длъжностни лица се възлага проверката , определен е ръководител, посочени за задълженията на проверяването лице, както и задължението на посочените в заповедта лица при констатирани нарушения на Кодекса за застраховането, да съставят актове за установяване на административни нарушения. Съдържа се и разпореждане за връчване на заповедта и за възлагане на изпълнението й. В тази заповед не се съдържа разпореждане, че доклад за резултатите от проверката следва да се публикува на интернет страницата на комисията.

Докладът на посочения интернет адрес не съдържа изходящ номер и дата, както се твърди в становището на председателя на КФН.

По делото е представен Доклад с изх.№Д-84#1/23.06.2017г., изготвен от посочените в Заповед №137/13.04.2017г. длъжностни лица от КФН, адресиран до заместващия зам. председателя на КФН и ръководещ управление „Застрахователен надзор“, като като съдържанието на доклада е идентично с публикуваното на интернет страницата на комисията, съдържат се и подписи на лицата, изготвили доклада.

По делото е представен констативен протокол № Р-04-59/18.04.2017г., съставен от органите, на които с обсъдената заповед е възложена проверката, съставен ръкописно и съдържащ 6 страници ръкописен текст, връчен на адв. К. , пълномощник на жалбоподателя, на 18.04.2017г., на която дата е и съставен.

По делото е представен и констативен протокол № Р-04-97/26.06.2017г., който както се твърди в становището, повтаря съдържанието на доклада, съдържа подписи на съставителите му и е връчен на 26.06.2017г. на жалбоподателя чрез адв. К.. В този протокол също е обозначено, че е съставен въз основа на заповед № 137813.04.2017г. за проверка.

Като основание за извършване на действитео по публикуване на доклада в становището си от страна на КФН еса посочени Правила за опосвестяване на публична информация, свързана с дейността на КФН. Съгласно чл.2 от тези правила, на оповестьяване подлежи информация, за която има нормативно основание(задължение( за оповестяването й, както и друга общественозначима информация, включително актуални новини и съобщения. Тези правила са приети с Решение № 40/20.08.2015г. на КФН и публикувани на "вътрешната страница" на КФН за запознаване на служителите с тях и спазванетго им.

Въз основа на така изложеното по фактите, съдът формира следните правни изводи по искането, с което е сезиран:

Искането за защита по чл. 250, ал. 1 от АПК е допустимо – действията по публикуването на решенията на КФН на електронната страница на комисията са от фактически характер, а в качеството си на адресат на конкретния доклад, оспорващият има правен интерес от преустановяването им.

Разгледано по същество, същото е основателно.

Обект на защита по този ред са застрашените или нарушени права от неоснователни действия на административен орган или длъжностно лице. Нормативно установеният критерий за да се определи фактическо действие на администрацията като неоснователно е то да не почива на административен акт или на закона, т.е. да не е налице правно основание за извършването му. Преценката за съществуването на основание за публикуване на доклада е от обективен характер и може да бъде направена независимо от данните по чл. 252, ал. 2 от АПК. Съгласно тази разпоредба, съдът задължава административният орган или длъжностното лице, което извършва неоснователните действия, незабавно да предостави информация за основанието на извършените действия.

На първо място, съдът приема за установено и изветстно на жалбоподателя, че процесният доклад съвпада с връчения му констативен протокол за извършена проверка по Заповед № 137/13.04.2017г., с идентично съдържание. Действително обаче на интернет страницата на КФН, съдържанието на доклада е обявено без автор, като видно от новината, проверката е извършена от КФН. Тази информация е неточна от гледна точка на чл. 19, ал.1 и ал.2 ЗКФН, доколкото проверката се извършва не от КФН - доколкото посоченото понятие означава и административен орган, а от служители в администрацията на КФН.

Както основателно се посочва в жалбата, съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗКФН, проверки се осъществяват от служители от администрацията на комисията, определени със заповед на председателя или на съответния заместник-председател, в ал. 2 - ал.5 от същата норма са предвидени правомощията на тези служители и задълженията на проверяваното лице, а в ал. 6 - задължението на служителите, на които е възложена проверката да съставят констативен документ в два екземпляра, който се подписва от длъжностните лица на комисията, извършили проверката, и се връчва срещу подпис на провереното лице. Проверката на жалбоподателя е разпоредена именно на основание чл.19, ал.1 и ал.2 ЗКФН със заповед №137/13.04.2017г.

При така изложеното по фактите, съдът приема, че процесният доклад е издаден от служители на КФН в резултат на извършена проверка по чл.19 ЗКФН, възложена с изрична заповед, и не съставляла акт на КФН като административен орган.
Липсва нормативно установено основание за публикуването на процесния доклад, който съставлява акт по чл.19, ал.6 ЗКФН. Този доклад, идентичен с констативния протокол окт 26.06.2017г., макар и да съдържа факти с правно значение, установени от длъжностно лице по предвидения в закона ред - в случая относно спазването на изискванията на Кодекса за застраховането и сътоветните актове по правото на ЕС от проверяваното лица, не съставлява акт на КФН, попадащ в приложното поле на чл.13, ал.7 ЗКФН. Тази норма предвижда, че: "Приеманите от комисията нормативни актове по ал. 1, т. 1 и 3, както и издаваните от нея административни актове по ал. 1, т. 5 и 6 се обнародват в "Държавен вестник", а останалите се публикуват по подходящ начин.

Указанията по ал. 1, т. 4 се публикуват в бюлетина на комисията и на нейната страница в Интернет.". В казуса по делото не се касае за нито една от посочените хипотези.

Пуликуването на акт по чл.19, ал.6 ЗКФН не може да се основава и на предвиденото по чл.2 от Правилата за оповестяване на публичната информация, свързана с дейността на КФН. На първо място, не се касае за задължение, зао оповестяването на доклада, не попада и в обхвата на понятието "друга общественозначима информация", доколкото се изисква и тази информация да е определена в закона. Това следва от приетото в тълкувателно решение Конституционният съд в диспозитива на Решение № 7 от 4 юни 1996 г. по к.д. № 1 от 1996 г. (ДВ, бр. 55 от 1996 г.) - съдът е постановил, че "Правото да се търси и получава информация по чл. 41, ал. 1 от Конституцията обхваща задължението на държавните органи да осигуряват достъп до общественозначима информация. Съдържанието на това задължение подлежи на определяне по законодателен път." В мотивите на решението също изрично е посочено, че "Законодателят е този, който с оглед на смисъла на конституционната повеля трябва да идентифицира многообразието от хипотези, в които задължението подлежи на изрично формулиране". Правото да се търси и получава информация е конституционно скрепено ( чл. 41 от Конституцията) и обхваща и задължението на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима информация, с изключение нормативно уредените ограничения на това право. От друга страна, на основание чл. 9 ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите (между които е и КФН) и техните администрации, е официална и служебна. Официална е информацията (чл. 10 ЗДОИ), която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местно самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а служебна е информацията (чл. 11 ЗДОИ), която се събира, създава и съхранява при осъществяване на техните правомощия. В казуса по делото не става въпрос за приложение на норми на ЗДОИ, но въз основа на посочените разпоредби също не може да се направи извод за наличие на задължение за публикуване на процения доклад, предвид разграничението на информацията на официална или служебна и служебния характер на информацията, която се съдържа в процесния доклад.

Предвид на изложеното, предвиденото в чл.2 от правилата за публикуване на общественозначима информация също не означава всяка информация.

Не може да се изведе и предвидено в закона основание за публикуването на доклада от гледна точка на довода в становището, че проверката е извършена по сигнал.

Действията по публикуването на доклада от проверката, без да съставлява акт на КФН, са необосновани от гледна точка на закона и не се основават на индивидуален административен акт, тъй като заповедта за възлагането на проверката не разпорежда най-малкото публикуване на констативен акт - доклада от проверката, нито въз основа на нея възниква задължение за изготвянето му, последното възниква по силата на члр.19, ал.6 ЗКФН. Освен това съобщаването на акта по чл.19, ал.6 ЗКФН е извършено чрез връчването на препис от него, предвид връчването на консаттивен протокол със същото съдържание, както доклада, публикуван на интернет страницата на комисията. Следователно, и задължение за връчване на този акт не може да обоснове публикуването на доклада на интернет страницата на КФН.

Не е налице подлежащ на публикуване акт на КФН за констатираното при проверката - индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, подлежащ на съделбен контрол и за който е предвидено побуликуването му по чл.13, ал.7 ЗКФН. Публикуването на актове по чл.19, ал.6 ЗКФН, по които КФН не е взела решение, би довело до погрешно впечатление у трети лица, че съществува решение, респ. до евентуални вреди за жалбоподателя.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 253, ал. 2 от АПК следва да се нареди безусловно прекратяване на процесното действие, с оглед на което съдът

Р А З П О Р Е Д И:

НЕЗАБАВНО и безусловно прекратяване на действията на Комисията за финансов надзор, изразяващи се в публикуване на интернет страницата на институцията на Доклад относно извършена проверка на [фирма] с ЕИК203556634съгласно заповед № 137 от 13.04.2017г. на зам.председателя на КФН, като

ОТСТРАНИ от интернет страницата си Доклад относно извършена проверка на [фирма] с ЕИК съгласно заповед № 137 от 13.04.2017г., публикуван на 23.06.2017г.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 3-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ:

Още по темата

29/06/2017

Икономика

Бизнесменът Ивайло Пенчев: И най-добрите се изкушават да пръднат, ако няма да ги усетят