Ако някой ден решите целенасочено да се поровите в интернет, за да научите малко повече за различните похвати на „тролинга” и техния произход, несъмнено ще достигнете до заключението, че те са твърде разнообразни, за да се обединят в едно изследване, което условно да наречем „Обща теория на тролинга”. От чистото заяждане по форуми с елемент на обида, до „шок-тролването”, при което събеседникът се поставя в състояние на ужас, при което да се откаже от участието в какъвто и да е дебат – за последното десетилетие „тролингът” се превърна в технология, зад която стоят немалко знания, че дори и различни школи.

Мотивацията зад „тролинга”
Политическият тролинг в България
Къде са примерите?

Мотивацията зад „тролинга”

Мотивацията зад „тролинга” е интересен аспект на това явление, за който може да се пише много. Защо нормални в ежедневния си живот хора биха пожелали да се изявяват, като тролове в мрежата? Каква може да бъде причината например, за да организирана група от тролове да нахлуе във фейсбук страницата на самоубил се младеж, създадена от неговия баща и да се погаври за сметка на починалото момче?

Повечето изследвания над „тролинга” го характеризират, като целенасочено участие в дискусия, което по един или друг начин допринася за нейното изкривяване или практическо унищожаване. Аргументите на истинските участници се игнорират, изкривяват или използват срещу тях и колкото по-силно се стремите да защитите своята позиция, толкова по-осмиван заради това ще се окажете. Умелият форумен трол в България например, няма да се посвени да ви обвини в расизъм и незачитане на чуждото мнение, докато същевременно говори за необходимостта от физическо унищожение на малцинствата или за световния заговор на евреите срещу България.

Доколкото ми е известно, поведението на троловете в България не е изследвано в детайли, може би защото, както повечето явления в нашата страна и то се разви с известно закъснение. Манипулативната експертиза в интернет започна да се изгражда изпърво най-вече през създаването на фалшиви профили, които да провокират едно или друго потребителско поведение. Така например преди няколко години, нагледно ми бе обяснено как над 100 килограмов чичко може да се превърне в една от най-авторитетните „Бг-мами”, които ежедневно съветват интернет потребителите за един или друг памперс, пюре за деца и т.н. Към онзи момент бях изумен как е възможно човек да се изхранва от подобна дейност, но виждайки успехът на тези похвати из форумите днес осъзнавам, че това бяха някои от първите манипулатори-технократи в интернет.

Политическият тролинг в България

Манипулативната активност в мрежата, като продължение на фирмените стратегии за увеличаване на приходите, породи една от особените черти на българския политически тролинг – той най-често е организиран и се извършва в нечия полза. Вече стана ясно, че в условията на изключителното ниско доверие към българската политическа система, партиите прибягват до използването на рекламни агенции, които да симулират подкрепа в новинарските интернет издания в тяхна полза. Неоспорими доказателства в тази насока ни дадоха разследванията на Биволь, които методично доказаха как БСП, ГЕРБ и ДСБ са използвали услугите на платени тролове, които да ги позиционират в мрежата, имитирайки гражданска подкрепа през предварително обобщени „опорни точки”.

Този поръчков произход на политическия тролинг в България, обаче го превръща в крайно нискоинтелектуално занимание, което лесно може да бъде разкрито от обикновения потребител на мрежата. Някои от белезите, чрез които това може да се случи са описани в следващите редове:

•Активност: Характерна черта на политическия тролинг в България е активизирането само в рамките на определени теми, които са от интерес за „възложителя” на поръчката. И тъй като целта на „тролването” не е да се разруши дискусията, а да бъде изкривена в желаната насока, то наподобява на спам-атака с целенасочено послание. Генерират се достатъчно на брой съобщения, за да изглежда, че една от отразените страни е получила изключителна обществена подкрепа. Ако решим обаче да проверим средното количество на коментари, генерирани в статиите на новинарския уебсайт през деня, лесно можем да откроим тези, които са станали обект на организиран „тролски” интерес.

•Насоченост: Политическият тролинг е най-активен в уебстраниците, които са неутрални или са публикували чужда за поръчителя позиция. Подобно на политическата технология за генериране на подкрепа, "тролингът" целящ манипулация трябва да бъде „експанзивен”. Няма смисъл да заплащаш за реклама или провеждане на скъпоструваща кампания сред хора, чиято подкрепа вече си получил. По сходен начин и „тролингът” трябва да бъде насочен така, че максимално да дискредитира опонентите на поръчителя.

•Предпазливост: Специфичен белег на българския политически тролинг е липсата на предпазливост по отношение на неговото оформяне и възможността да бъде разкрит от участниците в атакувания форум. Достатъчно е да отворим три новинарски уебстранци, които са отразили една и съща новина, за да открием паралелно публикуваните съобщения, от „привидно” различни хора с напълно еднакво съдържание.

Къде са примерите?

След всички обяснения за похватите на родния ни поръчков тролинг нека публикуваме и един явен пример за него, базиран на събитията от последната седмица.

Примерът е свързан с „контрасигнала” до прокуратурата, заведен от банкера Цветан Василев (КТБ), срещу „Протестна мрежа”. В отговор на подадения по-рано сигнал срещу Цветан Василев, Делян Пеевски и Николай Бареков, за организирането на престъпна група, на 11 март банкерът изпрати „контрасигнал” до прокуратурата. Чрез него, председателят на Надзорния съвет на Корпоративна Търговска Банка, обвини членовете на „Протестна мрежа” – Антоанета Цонева, Асен Генов и Николай Стайков, в опит за набедяване.

Екипът ни си постави за цел да проследи потребителската активност около тази новина в три новинарски уебстраници – тези на Вести.бг, Медиапул и Офнюс.бг.

•Активност: Първата любопитна подробност, която прави впечатление е, че за 11 март трите новинарски уебстраници са публикували съответно 52, 45 и 51 материала, с общ брой на коментарите, както следва – 3817 (Вести.бг), 667 (Офнюс.бг) и 579 (Медиапул) коментара.

Ръководени от чисто математическия принцип за установяване на средния брой коментари в тези издания под всяка статия, установихме, че за 11.03.2014г. той се разпределя както следва - приблизително 73 коментара под всяка статия на Вести.бг, 13 коментара под статиите на Офнюс.бг и 13 коментара под материалите на Медиапул. Същевременно под статиите, свързани с внесения от Цветан Василев "контрасигнал" са отчетени съответно 726 (Вести.бг), 220 (Офнюс.бг) и 218 коментара (Медиапул).

Трябва да отчетем факта, че в журналистиката новините рядко могат да бъдат поставени под общ знаменател, защото някои от тях просто са по-интересни за потребителите от други. Ето защо решихме да извадим и броя на коментарите в най-обсъжданите 4 теми от съответния ден на новинарските уебстраници.

Те са разпределени, както следва:

Вести.бг:

Цветан Василев внесе сигнал срещу протестна мрежа - 726 коментара;
Крим завзема украинския флот в Севастопол - 501 коментара;
Парламентът в Крим прие делегация за независимост - 517 коментара;
Всички пенсионери с добавка към априлските пенсии - 253 коментара;

OFFNews - 11 март, 2013 г. - ТОП 3 на статиите, предизвикали най-много коментари:

Цветан Василев се жалва в прокуратурата срещу "Протестна мрежа" - 220 коментара
Цв. Василев пише на „Икономист“: Бареков е независим! Не го свързвайте с мен! - 128 коментара
Кметът на Перник се жалва от ЕС пред руска телевизия (видео) - 78 коментара
Вигенин: България няма да признае резултата от референдума в Крим - 45 коментара

Медиапул:

Цветан Василев с контрасигнал срещу активисти на “Протестна мрежа” - 218 коментара;
Иван Костов: Украинската криза заплашва суверенитета на България - 108 коментара;
Ройтерс: САЩ демонстрират решимостта си да защитят съюзниците си от НАТО - 43 коментара;
Вигенин: Отношенията с Москва вече няма да бъдат същите - 36 коментара;

Ако отречем наличието на опит за манипулация през възможността за коментиране под статиите, то трябва да приемем че на 11.03.2014г. нищо не е вълнувало съзнанието на интернет потребителите повече от заведения сигнал до прокуратурата за набеждаване. Фундаментална новина за потърсената от банкера справедливост, така е разтърсила душевния им мир, че ги е провокирала да бъдат между 10 и 17 пъти по-активни в своите коментари под нея, на фона на средната им заинтересованост от останалите събития през деня.

•Насоченост: В 2 от медиите, които избрахме да проверим за тролски набези, вече се е изразявала критична позиция спрямо евентуалните взаимоотношения между Цветан Василев, Делян Пеевски и Николай Бареков. Във своите материали те са отстоявали принципното виждане, че развитието на една или друга политическа фигура в българския обществен живот не може да се осъществява през неясни механизми за нейното финансиране. Третата уебстраница можем да определим като балансирана и стремяща се да запази неутралитет по темата с цената на по-ниска степен на критичност.

Едно от полезните свойства на интернет медиите е, че чрез начина, по който ни поднасят информация и последващите възможности за дебат, те обединяват хора със сходна ценностна система, начин на мислене и виждания, за това което се случва около тях.Традиционната аудитория на тези медии по един или друг начин търси, разбира и споделя представяната от медиите гледна точка. Във форумите разбира се възникват спорове между участниците, но когато цялата дискусия бъде заляна от еднотипни коментари (на новорегистрирани потребители), които рязко се разграничават от споделяните в уебстраницата позиции, можем да се замислим дали тя не се е превърнала в арена за изява на нечии поръчкови тролове. На 11.03.2014 са се замислили, както виждаме и самите участници във форума на Вести.бг:

Предпазливост - Въпреки, че количеството коментари бе явен индикатор за това, че новините са “наводнени” от тролове, все пак решихме да проверим и тяхното съдържание. Призоваваме и нашите читатели да подходят по сходен начин, ако се натъкнат на поръчани от някого (КОЙ) коментари. Както можем да видим - функцията за търсене на различните браузъри - “Control F” върши чудеса:

Коментари, на потребителите "Los" и "mila_jo" във Медиапул.

Буквално същите послания откриваме, обаче и на сайта на Вести.бг, но публикувани от "други" загрижени за дейността на Цв. Василев и КТБ граждани.

Сходни загрижени коментари от потайностите около "Протестна мрежа", публикувани от "уж" различни потребители, а всъщност - форумни тролове. Този път в Офнюс.бг (1) и в Медиапул (2);

Медиапул (1) и Офнюс.бг (2) - потребителите "Кънито" и "Мукадес" също са сериозно разтревожени от възможностите за клеветене в бъгарското публично пространство...

Думи като за "финал"...

За последните години интернет медиите породиха редица промени във функциите на журналистиката. Мигновената обратна връзка с потребителите се оказа една от най-полезните сред тях. Чрез нея журналистите могат да оценяват бързо и ефективно начина, по който предоставяната от тях информация се възприема, да създават сплотеност и потребителска лоялност сред читателите си, да толерират дискусиите в рамките на изданието, което списват.

Фактът, че в България, обаче ефективно се поръчват и организират тролски кампании, които манипулират общественото мнение през възможностите за дискусия в интернет, налага необходимостта от по-сериозни превантивни мерки срещу тези начинания. Ако все по-малко хора си задават въпроса “Кой”, най-вероятно някой има полза от това. Наложително е, когато се вгледаме в заглавията на вестниците, да оценим и опазим поне свободата ни да общуваме честно в интернет.

Тесктът е взет от сайта "Отворен парламент". Автор: Ясен Лазаров, 17 март 2014г. 

Още по темата

18/02/2014

Политика

И ДСБ плащали на тролове за "онлайн репутация"

13/02/2014

Политика

Контра опорните точки на Ивайло Калфин

13/02/2014

Политика

Хакер разби имейл на Илияна Йотова - доказва, че е работила с "троловете"

12/02/2014

Политика

БСП подгрявала изборите със 700 платени коментара седмично