Шамар! А след шамар - Оскар!

А след Оскар - саундтрак!

А след саундтрака се оказа, че новата хибридна война (да не се бърка със студената война, тя си беше студена, а тая е доста жежка) навлиза на нови фронтове.

И особено на един специфичен - шоубизнеса.

Както знаете, тази година наградите Оскар бяха белязани от един култов скандал. Уил Смит излезе на сцената и люсна шамар на Крис Рок, който пък си го заслужи, шегувайки се със съпругата на Фреш Принс, която страда от особено заболяване и няма коса.

Само че ако си мислите, че с това скандалите са свършили, жестоко се лъжете.

Оказа се, че освен съмненията в инсцениран шамар оттук нататък ще живеем и с други съмнения.

И те са, че Бионсе и екипът й са изплагиатствали песента "Be Alive" от саундтрака на филма "Методът Уилямс", в който главната роля е на раздаващия шамари Уил Смит.

Или поне такова подозрение изказа в предаване на руската телевизия "360" фронтменът и основен композитор и текстописец на руската група "Любэ" Николай Росторгуев.

"Тази история е на поне половин година" - каза пред телевизията любимият бард на Путин. И продължи - "Действително си приличат. Взели са я, възползвали са се. Смешно е."

За какво иде реч обаче?

Иде реч за песента на "Любэ" - "Ты неси меня река" (Носи ме, река), която е от далечната вече 2001 година и е нещо като визитка на групата. Да кажем, че е една от най-известните и песни заедно с "Комбат" и "Позови меня".

Впрочем ето я и самата песен:

Песента на Бионсе, от друга страна, излиза на 22.12. 2021 година - точно 20 години след песента на "Любэ". Издадена е от Columbia Records, Sony Music Entertainment.

Ето я и самата песен на Бионсе:

Скандалната прилика между двете песни е забелязана още в началото при появата на песента. В интернет, особено в руските youtube канали, блогъри коментират доста сериозната прилика.

Но да разгледаме началото на двете песни.

Песента на "Любэ" е решена само с акустична китара и акордеон на куплетите (или баян, все пак сме в полето на руската музика).

Тоналността е ла минор и хармониите, подобно на много песни в поп и рок музиката, е базирана на четири основни акорда - ла минор, фа мажор, до мажор и сол мажор. Или иначе казано - тоника, мажорен квинтакорд на шеста степен, мажорен квинтакорд на трета степен (паралелната мажорна тоналност на ла минор) и мажорен квинтакорд на седма степен.

По-интересно е пеенето. Кантото, което пее:

Ты неси меня, река
За крутые берега
Где поля, мои поля
Где леса, мои леса

Конструкцията започва с ла минорен акорд на първо време, а Росторгуев използва класическото за руската народна музика многогласие само на определени тонове - във втората част на куплета, където кантото преминава в двуглас.

Ето я и самата мелодия

По този начин песента преминава през всичките си 8 куплета. Имам предвид хармонията й. Песента обаче си има и припев, в който освен двата инструмента вече влиза комплект барабани и там именно е контрастът, който иначе нямаше да се получи.

Като цяло песента на Росторгуев и компания е класическа руска песен - широка душа славянска, която пее за родината, природата и така нататък.

Ако трябва да я определя жанрово, то "Ты неси меня, река" е балада, която има в себе си и пасторалност, и силна патриотична закваска, каквато е характерна за много голяма част от цялата руска музика.

Но да видим сега каква е ситуацията с песента на Бионсе "Be Alive", набедена за открадната.

Първото сходство в двете песни е тоналността. Тя и тук е ла минор. Впрочем това, ако го броим за сходство, отдавна половината поп музика и две трети от рок музиката да ги няма.

Ла минор показва, че песента вероятно е писана не от пианист, а от китарист. Много удобна за китаристи тоналност, както и ла мажор и ми мажор. Но това е твърдение, което е не съвсем доказуемо, особено в музикалната теория.

А сега да видим конструкцията на самата песен

Тук имаме почти идентичен старт като този в песента на "Любе" (извинявам се, но оттук нататък ще ги изписвам без е оборотное, че ми писна от копи-пейст).

Разликата е, че тук мелодията тръгва акапелно. Ако транспонираме мелодията в ла минорната на "Любе", ще видим, че имаме съвпадение, но не съвсем. Последните два тона в първия такт тук са не на интервал малка терца, а на голяма секунда. Това за мнозина не е голяма разлика, но тя предхожда голямата разлика - тоналността остава ла минор, а последващият многогласен акорд образува тризвучие, което е характерно за джазовата хармония (няма да ви занимавам какво е, не сте ми студенти, но ако искате, бихте могли де)...

Следва нов такт, в който мелодията вече съвсем се променя - тя следва съвсем различна ладова и ритмична конструкция от тази на "Любе", хармония няма, защото тактът е акапелен. Последователността ла, си, до, ре диез, ми, фа диез и сол е вече в съвсем различна ладова логика - първият тетрахорд е като на бихармоничен минор. Нещо, което при "Любе" вече е тотално различно-  там двете повторени полуизречения са абсолютно идентични, като само във второто имаме двуглас.

Впрочем тук имаме триглас. Но той е толкова сложен, че не си причиних слушане около час, за да го извадя на ноти. Важно е да се знае, че от тоника хармонията отива в мажорно тризвучие на 7 степен и се връщаме отново в тоника. А тук вече в края на фразата ритмиката е съвсем различна, много характерна за r n b музиката.

По-нататък песента на Бионсе минава в съвсем различен ритъм, мелодика и за да намерите нещо общо между нея и "Любе", трябва да сте смъркали лепило с изтекъл срок на годност.

В крайна сметка какъв извод можем да направим от началото на двете песни - тази на "Любе" и тази на Бионсе?

Първо - да, на първо слушане двете начала много, ама много си приличат. Но мога да ви намеря още 300 песни, които си приличат, но не са същите.

Дяволът при подобни анализи е в детайлите.

Ето ги и самите детайли:

- стилово двете песни са съвсем различни;

- хармонията е съвсем различна;

- песните се разминават и в мелодическата конструкция, а в многогласието пък са като песен на Napalm Death, сравнена с песен на Муслим Могумаев;

- разминава се и инструментариумът;

- разминава се и конструкцията на фрази, полиизречения и като цяло, формата е напълно несъвпадаща.

Неслучайно самият Рострогуев е относително предпазлив в интервюто си пред телевизия "360", като единствената директна реплика, излязла от устата му, е "взели са я, възползвали са се". Но никъде не казва "откраднаха я".

И за финал нещо забавно от историята на музиката.

На премиерата на първа симфония от Брамс присъства композиторът Хуго Волф. Той е от лагера на вагнерианците, а по това време брамсианци и вагнерианци са нещо като Левски и ЦСКА днес.

След края на симфонията Хуго Волф приближава Брамс и му казва ехидно:

"Да, господин Брамс, разбира се, страхотно сте написал творбата. Но тя много прилича на девета симфония от Бетовен".

А Брамс погледнал с насмешка Хуго Волф и му казал - "Господин Волф, мерси, по-добре да прилича на нещо, отколкото на нищо да не прилича"...