Продължава от стр. 1

Защо Турция вижда кюрдите като заплаха?

Съществува дълбока враждебност между турската държава и кюрдите в страната, които представляват между 15% и 20% от населението. 

Кюрдите срещат сурово отношение от страна на турските власти в продължение на поколения. В отговор на въстания през 20-те и 30-те години на миналия век много кюрди са преселени, кюрдските имена и костюми са забранени, използването на кюрдския език също става ограничено и дори съществуването на кюрдска етническа идентичност е отречено, а хората биват определяни като „планински турци“.

През 1978 г. Абдула Йоджалан създава Кюрдската работническа партия, която призовава за независима държава в рамките на Турция. Шест години по-късно партията започва въоръжена борба. Оттогава повече от 40 000 души са убити и стотици хиляди разселени.

През 90-те Кюрдската работническа партия се отказа от искането си за независимост, като призова вместо това за по-голяма културна и политическа автономия, но продължава да се бори. През 2013 г. е договорено прекратяване на огъня след провеждане на тайни преговори.

През юли 2015 г. примирието се срива след самоубийствен бомбен атентат. Убити са 33- ма млади активисти в населения предимно с кюрди град Сурук, в близост до границата със Сирия. Кюрдската работническа партия обвинява властите в съучастие и напада турските войници и полицаи. Турското правителство впоследствие започва т.нар. "синхронизирана война срещу тероризма" срещу партията, създадена от Абдула Йоджалан и Ислямската държава.

Няколко хиляди души, включително стотици цивилни, са убити в сблъсъци в Югоизточна Турция.

Турция поддържа военно присъствие в Северна Сирия от август 2016 г., като изпраща войски и танкове през границата, за да подкрепи сирийски бунтовнически офанзиви срещу ИД. Тези сили превземат ключовия граничен град Джараблус и така не допускат ръководената от Отрядa за защита на народа Сирийската демократична партия да завземе цялата територия и да се свърже с кюрдския анклав Африн на запад.

През 2018 г. турските войски и съюзните сирийски бунтовници започват операция за експулсиране на бойци на Отряда за защита на народа в Африн. Десетки цивилни са убити, а други десетки хиляди са разселени.

Турското правителство заявява, че според него Отрядът за защита на народа и сирийската кюрдска Партия на демократичния съюз са произлезли от Кюрдската работническа партия и споделят целта ѝ за отцепване чрез въоръжена борба и че са терористични организации, които трябва да бъдат премахнати.

Какво искат сирийските кюрди?

Кюрдите представляват между 7% и 10% от населението на Сирия. Преди да започне въстанието срещу президента Башар ал Асад през 2011 г., повечето са живели в градовете Дамаск и Алепо, както и в три несъседни области около Кобане, Африн и североизточния град Камишли. 

Кюрдите в Сирия отдавна са потиснати и им се отказват основни права. На около 300 000 е отказано гражданство през 60-те години на миналия век, а кюрдска земя е конфискувана и преразпределена за арабите, в опит да се "арабизират" кюрдските региони. 

Когато въстанието се превръща в гражданска война, основните кюрдски партии публично избягват да вземат страна. В средата на 2012 г. правителствените сили се оттеглят, за да се концентрират върху борбата с бунтовниците другаде, а кюрдските групи поемат контрола след тях. 

През януари 2014 г. кюрдските партии - включително доминиращата Партия на демократичния съюз - обявяват създаването на „автономни администрации" в трите „кантона" - Африн, Кобане и Джазира. 

През март 2016 г. партиите обявяват създаването на "федерална система", която включва главно арабски и туркменски райони, превзети от Ислямската държава. Декларацията бива отхвърлена от сирийското правителство, сирийската опозиция, Турция и САЩ.

Сирийската кюрдска Партия на демократичния съюз заявява, че не се стреми към независимост, но настоява, че всяко политическо разрешение за прекратяване на конфликта в Сирия трябва да включва правни гаранции за правата на кюрдите и признаване на кюрдската автономия. 

Президентът Асад обещава да възвърне „всеки сантиметър“ от сирийската територия, независимо дали чрез преговори или военна сила. Правителството му отхвърля кюрдските искания за автономия, като заявява, че "никой в ​​Сирия не приема разговори за независими субекти или федерализъм".

Продължава на стр. 3