Поредният законопроект за ограничаването на разплащанията в брой продължава изключително зловещата тенденция на българската държава да налага все по-сериозна финансова репресия над своите граждани. Според законопроект на Министерски съвет, който тази седмица бе приет на първо четене, до 2019 г. правителството ще забрани всички разплащания в брой със суми над 1000 лв. 

Този законопроект представлява поредното попълнение в дългия списък на лобистки закони, които защитават определени корпоративни интереси чрез държавна репресия и в директен ущърб на свободата на гражданите. Предтекстът, разбира се, отново е привидно благороден. Ако искаме да намалим размера на сивия сектори и да борим престъпността, то трябва да ограничим разплащанията в брой, казват ни родните политици със загрижен тон. Ако всички разплащания стават по банков път то няма как да се избегне облагането и регистрирането на тези плащания. Просто, нали?

Защо е нужно да ограничаваме свободата на гражданите?

Но нека се замислим, нужно ли е наистина да ограничим финансовата свобода на всеки един съвестен гражданин, за да борим престъпността? Не е ли това крещящо противоречие? Не е ли абсурдно автоматично да третираме всеки един гражданин, който иска да плати в брой като престъпник? Вие престъпник ли сте когато си плащате наема в брой? Когато си купувате видеокамера? Подобна презумция очевидно е абсурдна и поне за мен като гражданин, който всяка година си плаща данъците – силно обидна.

Проблемите с престъпността в България очевидно не се коренят в това, че като си купувате плазмен телевизор плащате на ръка. Всеки, който твърди подобно нещо е или глупак, или мошеник. Проблемите с престъпността се коренят в корумпираната съдебна и полицейска система. Нещо повече, подобни закони ограничаващи свободата на гражданите подпомагат именно тази престъпност, която уж се опитват да борят.

Мракобесни закони срещу "престъпления" без абсолютно никаква жертва, каквито са крупните разплащания в брой напоследък станаха опасно популярни у нас. Но чрез криминализирането на напълно безобидни транзакции, държавата всъщност разширява сивия сектор като тика предоставянето на услуги като разплащането на ръка в ръцете на организираната престъпност.

Чии интереси защитават подобни регулации в действителност?

Вярва ли някой наистина, че този закон по някакъв начин ще помогне в борбата с престъпността и сивия сектор? Точно организираната престъпност у нас най-малко разчита на разплащания в брой. Ако си мафиот, който се радва на политически параван, муха те е ухапала, че вече не можеш да се разплащаш в брой. Всъщност, някога налагало ли ти се е наистина да го правиш?

В действителност, реалната цел на подобна регулация вероятно е точно обратното – да защити интересите на организираната престъпност и банковият лобизъм у нас. Ако всички граждани бъдат принудени да се разплащат по банков път за всяка по-крупна покупка, то те на практика ще са принудени и да държат всички свои пари в банките. А за банките това означава от една страна повече приходи от такси – повече хора са принудени да използват банкови преводи, съответно банките събират повече пари от такси. Освен това, след като всички са принудени да използват банкови преводи за всяка по-крупна покупка самото ниво на тези такси е много вероятно да се увеличи. Просто защото гражданите вече нямат алтернатива – ако не ти харесва нивото на банковите такси и решиш да плащаш кеш, то това означава, че си престъпник в очите на властта. И властта съответно може да те накаже за това.

Насилствена субсидия за банковия сектор

Ето как трябва да гледаме на подобна мярка – като насилствена субсидия за банковия сектор. Точно това целят нашите политици – да ни принудят да даваме повече пари на банките, които те покровителстват. Не си мислете, че КТБ е единствената банка, която някога се е радвала на дълбоки политически протекции у нас. Със сигурност има и други.

Когато политиците пишат подобни закони те не представляват нас – съвестните данъкоплатци. Те представляват лобистките и корупционни интереси, на които робуват. И тяхната единствена цел е да облагодетелстват тези интереси, което бива осъществено чрез ограничаване на нашата финансова свобода.

--------------------------------------------------------------------------------
Авторът е член на Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП)