Какво се случва в Судан и какво отражение може да има то върху останалата част от света?

Избухналите на 15 април след седмици напрежение сражения между силите, лоялни на двама висши генерали, излагат североизточната африканска държава на риск от разпад и могат да имат последствия далеч отвъд границите ѝ, прогнозира в анализ АП.

Боевете, започнали при опита на Судан да премине към демократичен режим на управление, вече отнеха живота на стотици цивилни. Дипломати и служители на посолствата успяха да напуснат страната през последните дни, включително днес, но милиони други хора остават в капана на градските райони, където се крият от стрелба, експлозии и мародери.

Двете воюващи страни разполагат с десетки хиляди бойци, чуждестранни поддръжници, минерални богатства и други ресурси, които могат да ги направят устойчиви срещу санкции. Тези ресурси са и рецепта за продължителен конфликт като опустошилите други държави в Близкия изток и Африка – от Ливан и Сирия до Либия и Етиопия.

Кой се бие

Контрола над Судан се опитват да вземат генерал Абдел Фатах Бурхан - ръководител на въоръжените сили - и генерал Мохамед Хамдан Дагало, лидер на паравоенна група, известна като Сили за бърза подкрепа, която се ражда от прословутите милиции Джанджауид в Дарфур.

Това се случва две години, след като заедно извършиха военен преврат и осуетиха прехода към демокрация, започнал след като протестиращите през 2019 г. помогнаха за свалянето на дългогодишния автократ Омар Хасан Ахмад ал-Башир. 79-годишният офицер Омар ал-Башир е президент на Судан от 1989 до 2019 г.

През последните месеци се водеха преговори за връщане към демократичния преход.

Победителят в последните боеве вероятно ще бъде следващият президент на Судан, а загубилият ще бъде изправен пред изгнание, арест или смърт.

Възможно да се стигне до продължителна гражданска война или до разделяне на арабската и африканска страна на съперничещи си феодални владения.

Конфликтът трябва да се разглежда като „първи кръг на гражданска война“ – написа тази седмица Алекс де Ваал, експерт по Судан в университета „Тъфтс“ в Масачузетс, САЩ.

"Ако не бъде прекратен бързо, конфликтът ще се превърне в многостепенна игра, в която регионални и някои международни участници ще преследват своите интереси, използвайки пари, доставки на оръжие и евентуално свои собствени войски или пълномощници", добавя той.

Конкретният повод за сегашните престрелки бе преместването на части от Сили за бърза подкрепа в страната, което армията възприе като заплаха. Надеждата преговори да разрешат ситуацията угасна, след като до такива не се стигна. Неизвестно е кой е произвел първия изстрел, но според Световната здравна организация сраженията бързо са се разраснали в различни части на страната и са довели до над 400 цивилни жертви.

Въпреки че изглежда конфликтът да е свързан с контрола върху ключови обекти, голяма част от него се разгаря в градските райони, където цивилните стават неволни жертви. Няколко пъти бе обявено прекратяване на огъня, за да се даде възможност на цивилните да избягат от сраженията, но то не се спазва.

Не е ясно точно къде се намират базите на СБП, но изглежда бойците им са се придвижили в гъсто населени райони, отбелязва Би Би Си.

Кой е Абдел Фатах Бурхан

Генералът от армията и фактически лидер на Судан става известен през април 2019 г., след като армията свали от власт Омар ал-Башир след продължили месеци масови протести. Някога близък съюзник на Башир и военен командир, който ръководи престъпните му кампании в Дарфур, Бурхан застава на страната на промяната след смяната на властта през 2019 г.

Той оглавява Преходния военен съвет - орган, създаден да наблюдава прехода на Судан към демократично управление. Въпреки това, когато крайният срок за предаване на властта на цивилни управници наближава, през октомври 2021 г. Бурхан извърши преврат, сваля цивилния министър-председател Абдала Хамдок и прекъсва демократичния преход в страната. Оттогава насам Бурхан затяга хватката си върху страната въпреки постоянните протести и рамковото споразумение от декември 2022 г., което трябва да проправи пътя за преходно правителство, ръководено от цивилни.

Кой е Мохамед Хамдан Дагло

Дагло, по-известен като Хемети, се радва на силна позиция във властта от времето на управлението на Башир и след това. Произхождащ от семейство на пастири на камили далеч от столицата, Хемети се издига в йерархията, за да стане лидер на милицията Джанджауид, на която Ал-Башир се опира при репресиите си в западния регион на Дарфур в началото на 2000-те години. Милицията е обвинена в извършването на военни престъпления срещу неарабските бунтовници в Дарфур, напомня "Дойче веле".

Въпреки че няма официално военно обучение, той успява да си извоюва място в системата за сигурност на Башир. През 2013 г. му е поверено ръководството на новосформираните Сили за бърза подкрепа.

Башир често разчита на паравоенните сили за потушаване на протестите и недоволството, довели до свалянето му от власт. Тъй като Сили за бърза подкрепа (СБП) става все по-силна и голяма организация, мнозина се притесняват, че тя става по-могъща от официалните служби за сигурност на Судан. През 2017 г. Судан приема закон, с който признава Сили за бърза подкрепа за независима сила за сигурност.

Подобно на Бурхан, Хемети е на страната на победителите след свалянето на Башир. След като става зам.-ръководител на Преходния военен съвет, който управлява за кратко страната до преврата през 2021 г., се говори упорито, че той обмисля ролята на президент.

За смъртоносното потушаване на протестен лагер в Хартум през юни 2019 г., при което загиват над 100 души, са обвинени основно силите на СБП, но въпреки това позициите на Хемети само се засилват.

Докато е на ръководна позиция в СБП, Хемети създава съюзници в Русия и в Персийския залив, където паравоенните сили са изпратени да се бият заедно с водената от Саудитска Арабия коалиция в Йемен.

Бурхан разчита на силите на СБП за потушаване на протестите след преврата през 2021 г. Междувременно лидерът на паравоенните сили изчезва от светлината на прожекторите по това време, оставяйки Бурхан да бъде лицето на преврата. Все пак той е назначен за заместник-ръководител на управляващия Съвет за суверенитет на Бурхан и на практика е номер две след него.

В поредица от туитове по повод ескалацията ген. Дагало заявява, че правителството на ген. Бурхан е съставено от "радикални ислямисти" и че той и СБП "се борят за народа на Судан, за да осигурят демократичния напредък, за който той толкова дълго време копнее". Мнозина казват, че е трудно да повярват на това послание, като се има предвид бруталното минало на СБП. По повод думите му ген. Бурхан заяви, че подкрепя идеята за връщане към гражданско управление, но че ще предаде властта само на избрано правителство.

Какво означават боевете за съседите на Судан

Судан е третата по големина държава в Африка, с площ от близо 1,9 милиона квадратни километра, и е разположена по поречието на река Нил. Тя споделя водите ѝ със солидните регионални сили Египет и Етиопия. Египет разчита на Нил, за да изхранва над 100-милионното си население, а Етиопия работи по изграждането на огромен язовир в горното течение на реката, което тревожи както египетската столица Кайро, така и суданската Хартум - град с шест милиона души население.

Египет поддържа тесни връзки с военните сили на Судан, които смята за свой съюзник срещу Етиопия. Кайро се обърна и към двете страни в Судан, за да настоява за прекратяване на огъня, но е малко вероятно да остане безучастен, ако военните са изправени пред поражение.

Судан граничи с още пет държави: Либия, Чад, Централноафриканската република, Еритрея и Южен Судан, който се отдели през 2011 г. и взе 75% от петролните ресурси на Хартум. Почти всички те са затънали в свои вътрешни конфликти, а по границите действат различни бунтовнически групи.

"Това, което се случва в Судан, няма да остане в Судан - казва Алън Босуел от Международната кризисна група, цитиран от АП. - Чад и Южен Судан изглеждат най-непосредствено изложени на риск от потенциално разпространение (на конфликта). Но колкото по-дълго се проточват сраженията, толкова по-вероятно е да видим сериозна външна намеса."

Кои външни сили се интересуват от Судан

През последните години страните от Арабския залив насочиха поглед към Африканския рог, тъй като се стремят да наложат своята мощ в региона.

Обединените арабски емирства, възходяща военна сила, която разшири присъствието си в Близкия изток и Източна Африка, имат тесни връзки със Силите за бърза подкрепа, които изпратиха хиляди бойци в помощ на ОАЕ и Саудитска Арабия във войната им срещу подкрепяните от Иран бунтовници хути в Йемен.

Междувременно Русия отдавна крие планове за изграждане на военноморска база, която да може да приеме до 300 войници и четири кораба в североизточния град Порт Судан – намиращ се ключов търговски маршрут в Червено море за доставки на енергия за Европа.

Частната военна компания "Вагнер", руски наемнически отряд с тесни връзки с Кремъл, през последните години навлезе в цяла Африка и от 2017 г. действа в Судан. Съединените щати и Европейският съюз наложиха санкции на две свързани с „Вагнер“ фирми за добив на злато в Судан, обвинени в контрабанда. (Макар и една от най-бедните страни в света, в която 46 милиона души, предимно мюсюлмани, живеят със среден годишен доход от 750 долара на глава от населението, Судан е третата по добив на злато в Африка.)

Основателят и ръководител на "Вагнер" Евгений Пригожин отрича компанията да е замесена в настоящия конфликт в страната. Близкият до Путин Пригожин заяви, цитиран от Би Би Си днес, че "нито един боец на частната военна компания "Вагнер" не е бил в Судан" повече от две години.

Сделки за добив на злато

През 2017 г. Омар ал-Башир подписва в Москва редица сделки с руското правителство. Те включват споразумение за създаване от Русия на военноморска база в Порт Судан на Червено море и концесионни споразумения за добив на злато между руската компания M Invest и суданското министерство на минералите. Министерството на финансите на САЩ твърди, че M Invest и дъщерната група Meroe Gold са прикритие за дейностите на "Вагнер" в Судан.

"Евгений Пригожин и неговата мрежа експлоатират природните ресурси на Судан за лична изгода и разпространяват зловредно влияние по целия свят", заяви тогавашният министър на финансите Стивън Мнучин през 2020 г.

M Invest и Meroe са били обект на конкретни санкции от страна на САЩ.

Според разследване на CNN златото е било транспортирано по суша до Централноафриканската република, където е известно, че работи Вагнер - износ, който не е регистриран в официалните търговски данни на Судан. Значителни количества злато са били изнесени контрабандно и през мрежа от военни летища, според доклад от миналата година в Daily Telegraph.

Какво още е правила "Вагнер" в Судан

От 2017 г. насам руски и международни източници публикуват снимки, които изглежда локализират руски наемници на територията на Судан. Твърди се, че те изпълняват различни роли, включително да обучават судански войници или уж да помагат на силите за сигурност да потушават протести, пише Би Би Си с уточнението, че не е извършила независима проверка.

Ролята на западните държави в сегашния конфликт

Судан се превърна в международен парий, когато прие Осама бин Ладен и други бойци през 90-те години на миналия век и когато Ал-Башир беше упълномощил твърдолинейно ислямистко правителство.

Изолацията му се задълбочи заради конфликта в западния регион Дарфур през 2000 г., когато суданските сили и Джанджауид бяха обвинени в извършване на жестокости при потушаването на местно въстание. Заради това Международният наказателен съд обвини ал-Башир в геноцид.

САЩ извадиха Судан от списъка си на държавните спонсори на тероризма, след като правителството в Хартум се съгласи да установи връзки с Израел през 2020 г., но милиарди долари заеми и помощи бяха спрени след военния преврат през 2021 г. Това, заедно с войната в Украйна и глобалната инфлация, удари тежко икономиката.

Могат ли външни сили да спрат боевете

Икономическите проблеми на Судан изглежда предоставят възможност на западните държави да използват икономически санкции, за да окажат натиск върху двете воюващи страни, но в Судан, както и в други богати на ресурси африкански държави, въоръжените групировки отдавна се обогатяват чрез сенчеста търговия с редки минерали и други природни ресурси.

Дагало, някогашен пастир на камили от Дарфур, притежава огромни животновъдни стопанства и златодобивни предприятия. Смята се също, че е получил добро заплащане от страните от Персийския залив за службата си към Силите за бърза подкрепа в Йемен, където се бори с бунтовници, съюзени с Иран.

Военните контролират голяма част от икономиката и могат да разчитат на бизнесмените в Хартум и по бреговете на Нил, които забогатяха по време на дългото управление на Ал Башир.

"Контролът върху политическите средства ще бъде не по-малко решаващ от този на бойното поле", казва Де Ваал. "(Военните) ще искат да поемат контрола над златните мини и контрабандните пътища. Силите за бърза подкрепа ще искат да прекъснат основни транспортни артерии, включително пътя от Порт Судан до Хартум".

Междувременно броят на потенциалните посредници, сред които САЩ, ООН, Европейският съюз, Египет, страните от Персийския залив, Африканският съюз и блокът от осем държави в Източна Африка, известен като IGAD, може да направи усилията за мир по-сложни от самата война.

Външните посредници рискуват да предизвикат „задръстване без полицай“, каза Де Ваал.