„Белите хора трябва да умрат“ не е евтина провокация, стръв, която да ви накара да отворите статията и да я затворите, за да се начислят едни прочитания. Не бих го нарекъл и факт, тъй като със сигурност доказателствата са разнопосочни. По-скоро е теория, която може би граничи с параноята, а може би не. Това е страх, моят страх, но и на много други „бели супремасисти“. „Неонацисти“. „Расисти“.

Един портрет

На 12 февруари Барак Обама представи пред обществото своя официален президентски портрет, който ще бъде изложен в Националната портретна галерия на САЩ. От десетилетия наред художествените качества на президентските портрети са последното нещо, което се гледа в тях и за което те се правят. Истински важното е тяхното политическо, обществено и културно послание*. Образът на 44-ия държавен глава на Щатите бе увековечен от Кехинде Уайлий, 39-годишен чернокож гей. Артист, специализиращ в рисуването на чернокожи знаменитости като европейски благородници. Артист, който доби особена популярност след портретите си на чернокожи жени, държащи прясно отрязаните глави на бели момичета.

Мисля, че започвате да разбирате накъде бия. Картината на Обама няма нищо общо с него и никога не е имала. Тя е послание. Но още по-лош в начинът, по който се приема това послание и артистът зад него. Демократите са във възторг, чернокожите са във възторг, либералите са във възторг от цялата „черност“ („blackness“ е думата, използвана от самите англоговорящи), лъхаща от портрет, модел и автор. Традиционно, всеки, който изрази неодобрение, е заклеймен като расист (тук няма нужда от дефиниране с „бял“, защото всички знаем, че расизмът е присъщ единствено на бялата раса. Както и всички знаем, че белите не може да са жертви на дискриминация**). За да разберете моята перспектива, си представете гневът и грохотът, който щеше да последва, ако Тръмп бе избрал художник, известен с картините си на бели жени, държащи в едната ръка нож, а в другата отрязани глави на чернокожи. Но това е друго, нали? Защото Доналд Тръмп е дяволът, а Барак Хюсеин за осемте си години на власт не фаворитизираше артисти, учени и общественици от едно определено малцинство...

^{Картина от творчеството на Кехинде Уайлий, изобразяваща "гневна и праведна" чернокожа жена, според автора. Снимка: bocamuseum.org.}

Ако досега разсъжденията ми около творчеството на Кехинде може да се нарекат спекулации, то неговите думи са красноречиви. Той описва творбите си като вариации на популярния Ренесансов мотив за еврейката Юдит, обезглавяваща асирийския генерал Холоферн. „Това е заиграване с онова „убий белчото“ нещо“ („It’s sort of a play on the ‘kill whitey’ thing”), отговаря Уайлий. За незапознатите, „убий белчото“ е често срещан лозунг на радикални чернокожи групировки и течения като Черните пантери в САЩ и чернокожото население в ЮАР и Зимбабве (където е по-разпространен призивът „убий белия фермер“), целящи абсолютното унищожение и подчинение на бялата раса.

Урок по история

Преди около година Би Би Си пусна в YouTube образователна поредица за историята на Острова от Каменната епоха, през келтите и римляните, до Средновековието. В анимациите за деца, които може да видите по-долу, правят впечатление чернокожи келти, представени като местно население. Не са малко и чернокожите римляни, между другото. Клипчетата предизвикаха огромно възмущение, но не и извинение от държавната телевизия.

Последният сезон на световния британски феномен – „Доктор Кой“ – също не остана по-назад от скритата, а на моменти и отявлена пропаганда на криворазбрана толерантност, която при всяка възможност напада белите и величае цветнокожите. Пример е краткият диалог от Е3.С10 „Тънък лед“, където героите попадат в Лондон през 1814 г. Там, изненадващо, всеки четвърти (броих ги!) човек се оказва чернокож. Това прави впечатление и на главната героиня в сериала, която отбелязва: „Интересно, Регентска Великобритания е доста по-черна от това, което показват по филмите“. Отговорът, който получава от спътника си, е кратък: „Както е бил и Иисус. Историята е бяло промиване / е промита от белите (whitewash)“.


Ще кажете, че съм дребнав, но няма да се съглася с вас. Когато държавната телевизия на една от колоните на европейската цивилизация открито и продължително изкривява и си измисля историята, за да служи на определена идеология, това не е конспирация. Когато сериал, гледан от милиони деца и юноши, насажда целенасочени комплекси на една конкретна раса, това не е смешно. Когато политическият, културен и обществен елит на най-могъща държава в света аплодира човек, който недвусмислено подклажда расова омраза, това не безпочвен страх. И това са само три примера, а имам още много, още десетки други.

Истински лъжи

Образованието и културата (от които може да кажем, че новините са част) са двата основни начина за промяната на мисленето на дадено население, за „промиването на мозъци“, ако щете. А промяната на мисленето води до промяна на действията. То води до ежеседмичните чудовищни кланета на бели в ЮАР, до отвличането и измъчването на американци само защото са имали нещастието да са бели, до изнасилванията на европейки от африкански и др. имигранти, защото „белите жени са курви“. До това води толерирането и разпространението на расистка пропаганда срещу бялата раса.

От друга страна, както стана ясно по-горе, върви и обратната идея, вменяването на вина у хората само за това, че са бели, че преди 200-300 години шепа негодници са забогатели от робски труд (роби, които, между другото, са били продавани от африканските вождове). Активно се вменява идеята, че белият хетеросексуален мъж е едва ли не Сатаната. Започвам да звуча нелепо вече, сигурен съм, но самата реалност става нарастващо сюрреалистична. Из европейските университети се разхождат младежи със сърп и чук по дрехите си, шведските власти прикриват престъпления, извършени от имигранти, а в гета и лагери като този при Кале изнасилват и обират необезпокоявани.

Не мисля, че всичкото това е плод на кроежите на задруга милиардери-илюминати-рептили, а е чисто и просто следствие на криворазбрана толерантност, от една страна, и опасна виктимизация, от друга. Съчетанието от двете може да доведе катастрофални ефекти. Смешно е, че дори трябва да се обяснявам, но искам да подчертая, че не мразя другите раси и различни хора. Просто не искам да се удавя в политическа коректност или да дочакам гърнето накрая да избухне. Защо трябва да се лашкаме в идиотски крайности?

^{Портретът на Обама, който сам по себе си не е скандален, но посланието, което изпраща с избора си на артист, предизвика сериозна полемика. Снимка: Washington Post / Кехинде Уайлий.}

„Белите хора трябва да умрат“ е рефрен, който започва да се чува все по-често под една или друга форма, а последиците, които води след себе си, започват да се проявяват и България няма да остане незасегната, тя и сега не е. Единственото, което всеки един от нас може и трябва да направи, е да отстоява непреклонно своето достойнство и наследство и да уважава достойнството и наследството на човека срещу себе си. Без значение от расата. В противен случай задължително ще се превърнем в жалки и презрени мекотели или в озлобени и агресивни комплексари. Не бива да се поддаваме на недоверието, страха и омразата към различните от нас, но, Бога ми, дори по-зле е безропотно да приемаме и толерираме ненавистта спрямо нас.

--------------------------------------------

*Изгледайте епизод 3 от поредицата "Да, г-н Премиер", озаглавен "Премиерското обръщение" ("The Ministerial Broadcast"), за да добиете повече представа за важността на подобен род неща. Изобщо, целият сериал е много поучителен.

**Стъписващо, но доста разпространено мнение сред крайно либерално настроени хора и виктимизирани цветнокожи, според което белите просто не могат да са жертва на дискриминация, тъй като те са изначално привилегировани в този живот.

Още по темата

14/05/2017

Анализи и Коментари

Евровизия трябва да бъде прекратен

26/02/2017

Култура

Чернокожите не заслужават Оскар