Поставянето на диагноза рак винаги е нещо, което преобръща живота на един човек и на неговите близки. Заболяването е непрестанна борба за живот, до последния момент. Много болни обаче стават неволни участници и в друга битка, която понякога се оказва също толкова трудна - със здравната система в България.  

Преди 4 години 39-годишната Росица Салорова се разделя със съпруга си, като взема със себе си и сина си, като разказва, че и двамата са били психически малтретирани. Силният психически стрес отключва здравословни проблеми и Росица започва да получава силни кръвотечения, за които лекари не могат да открият причината в продължение на повече от 3 години.

Кръвотеченията се появяват отново и отново в моменти на силен стрес.

Отначало й казват, че е нормално и няма от какво да се притеснява. По-късно откриват киста на яйчника.

Миналата година цитонамазката показа проблем и отидох на биопсия. По това време получих кръвоизлив, който продължи много време – около 20 дни. Лекарката се изплаши и ми каза да отида в Майчин дом. Отидох с направление, но в болницата ми казаха, че не съм за там и ми посочиха определен кабинет, в който всичко беше платено. Там лекарката ми взе биопсия, взе ми изследвания. За всичко платих 120 лева. Поиска ми още 200 лева за туморни маркери, но аз нямах толкова в себе си и отказах, разказва Росица.

Биопсията показва локален рак на шийката на матката, а лекарят обяснява единствено, че резултатите от биопсията не са истински, защото са много положителни. Въпреки това тя е готова да направи веднага конизация, за която иска 350 лева. 

Росица Салорова отишла за второ мнение в Първа АГ болница, където показала материала от биопсията. Лекарят й поискал 20 лева, които да даде на патолога, който ще прегледа материала, тъй като „от нея няма да вземе пари“.

Влезе при патолога със стъкълцата, след това излезе и тръгна нанякъде с тях. Малко по-късно се върна и ми каза, че ги счупил. Попита ме за какво са ми, след като го имам на хартия написано, и каза, че вече е записал час за операция и е готов веднага да ме оперира. Часът беше за 13 декември миналата година. След това се сети, че всъщност до момента не ме е преглеждал и ме повика в частния си кабинет за преглед, разказва тя.

Отидох в кабинета му и той ме прегледа набързо. Обвини ме, че не съм ходила редовно на преглед. Аз обаче казах, че съм ходила на преглед съвсем редовно, включително в неговия кабинет, но досега не са ми казали нищо. Медицинската сестра пък ме предупреди, че ако не е локален рак, има опасност при операцията да се пръсне. Затова реших да отложа операцията, продължава разказа си Росица.

Следващата й стъпка е Онкологията - през декември миналата година.

Лекарката там само ме погледна и каза, че въобще не става въпрос за локален рак, а за нещо съвсем друго, което налага пълна хистектомия, но за да се докаже твърдението й, трябва нова биопсия, която да се направи скенер. Попитах я дали не е опасно да се взема втори път биопсия, понеже съм чувала, че на Запад отбягват и правят различни изследвания. Тя ми каза, че няма три пъти да обяснява едно и също в рамките на 5 минути. Каза ми, че идват празници, да си помисля и след това да дойда, обяснява Росица.

Тогава тя е видяла тумор с размер 6 см, поне според документите. Тя нищо не ми каза и не ми обясни, друга лекарка ми каза по документите. След това ходих и при други лекари и всеки ми казваше нещо различно – един каза, че е рак на яйчника, друг – друго. 

Следва нов силен кръвоизлив и припадък, затова Росица решава да отиде в частна клиника. Там обаче пак я изпращат вкъщи, като само ѝ назначават час за абразио. 

От поредната доза изследвания се разбира, че хемоглубинът ѝ е много нисък - 65, затова се налага да я приемат спешно в болница, където ѝ преливат кръв. 

След това решава да отиде на ореглед при проф. Горчев и проф. Томов, за да разбере каква операция ще се наложи и дали има разсейки. 

И двамата не видяха тумор, макар че според лекарката в Онкологията беше с големина 6 см. Затова реших и при тях да не правя операцията, защото не ми вдъхнаха доверие, разказва Росица Салорова.

Излизат резултатите от изследванията, които показват, че туморът е злокачествен.

Реших, че трябва да се направи скенер, за да се види докъде е стигнало. Скенерът показа, че има разсейки и че туморът е с големина 8 см. Наложи се да си заплатя и скенера – 260 лева, защото отново отказаха да ми дадат направление. Отказваха да ми дадат направление по различни причини – едни не виждаха тумора и казваха, че нямат основание да ми дадат, други казват, че нямат. Гледат на теб не като човек, а като касичка, възмущава се Росица.

Преди около две седмици Росица отново има кръвоизлив и припада. Викат линейка и тя я откарва в Майчин дом. 

Там започнаха също да ми се карат и да ме питат защо изобщо съм отишла там, а не в Онкологията, защо съм чакала толкова. Аз имах в себе си инжекция, за да ми спре кървенето, и помолих поне нея да ми сложат. Те отказаха и ме изпратиха да си ходя, като казаха ако вечерта нещо се случи, да отида пак за тампонада, а иначе на следващия ден да отида пак в частния кабинет, за да ми кажат дали професорът ще се съгласи да ме оперира, обяснява тя.

Нито един от лекарите, при които отидох, не ми обясни каква точно ми е диагнозата и какво лечение се налага, колкото и да ги молех. Всичко съм разчела сама от епикризата. Така разбрах за тумора, че имам разсейки в пикочния мехур и малкия таз. През цялото време ми казваха само "трябва операция, ще се прави пълна хистектомия" или "трябва операция, ще се изреже една част", но никой не ми обясни какво и защо се налага, какво ми е състоянието, разказва още жената.

След това отидох при д-р Начев в Майчин дом, платих 160 лева за прегледа. Лекарят първо видя кистата, след това се оказа, че това може да е било пикочният мехур, не беше сигурен. Поисках да ми обясни все пак дали кистата е там или се е спукала, а той ми се развика да не разсъждавам много и ми каза да отида за ЯМР в „Пирогов”, като там ще ми кажат колко трябва да платя. Каза, че има шанс да се оперирам, но ще се установи дали първо лъчетерапия или първо операция трябва да се направи, казва тя.

Исках просто някой да ми обясни всичко и да ми каже какви са рисковете при всяко действие, за да знам какво да направя. Дали има шанс да остана на легло. Аз сама си гледам детето, което е на 9 години, сама го издържам, плащам наем. Ако съм на легло и не работя, ще останем на улицата. Човек има право да избира как да се лекува и в крайна сметка, ако е стигнало до това, как да умре, категорична е Росица.

При поредното проучване в интернет разбира за метода на италианския онколог Тулио Симончини.

Изпратих му всички документи и той ми даде надежда, че има шанс да се направи операция и да се третират разсейките след това, казва жената.

Операцията може да се направи в Сърбия. Ще струва 12 000 евро, като сумата включва и престой в болницата в рамките на четири дни. Росица обаче не може да си позволи тази сума, затова отваря дарителска сметка, която е единственият й шанс да събере необходимата сума. 

Всеки, който има желание да ѝ помогне, може да направи това чрез дарителската сметка:

Юробанк

Росица Петрова Салорова

BG30BPBI79404026994802

paypal: rositsa.salorova@gmail.com