Как работи руската пропаганда?

Много преди войната, преди 2014-а година от новото хилядолетие, някъде през 2009-2010 г. се случи първото ми запознанство с това оръжие.

Бях в отпуска по майчинство на село, хранех бебето си и с крайчеца на лявото си ухо чувах телевизора на баща ми. Сега не мога да си спомня Останкино ли беше или “Русия 24”. Татко не знае украински и по навик в нашето село в Одеса, където мнозинството са българи, както и по селата в Бесарабия с население гагаузи, молдовци, албанци и руснаци, всички гледаха руска ТВ. И както не един път свидетелствах, моят клас е първият клас, който изучаваше украински в училище, поколението по-голямо от мен, просто не го разбира и не го ползва. Същото е и с книжовния български език, който дори беше въведен по-рано от украинския в официалната задължителна програма в свободна независима Украйна. Българският беше въведен 1991/92 година, а украинският – 1994 година. Затова всички по-възрастни хора гледаха само руски канали, а руския беше и все още е езика на междуетничното общуване в мултикултурна Украинска Бесарабия.

Тук трябва да отбележа още веднъж, че българската диаспора в Украйна е най-голямата българска диаспора в света, наброяваща около 300 000 души (според някои източници половин милион), които живеят в южната част на Украйна повече от 200 години и се самоопределят като етнически българи запазили своя език и култура. Това е най-гъсто населената и най-тясно интегрираната в обществото диаспора. Украинските българи са завинаги с два корена в сърцата си, но с един дом, и този дом е Украйна. Те са нейни синове и дъщери, граждани и избиратели. Бесарабия – като южен мултикултурен регион – е географски и психологически отдалечен от центъра и от войната, която започна през 2014 г. Освен това по-старото поколение, което не е изучавало украински в училище и не го използва в ежедневието си, на практика никога не е гледало украински новини. Вместо това те гледаха руски канали, които тихо и уж ненатрапчиво се излъчваха в региона дори след 2014 г..Русия винаги е оценявала важността на националните малцинства като способ за влияние и инструмент за сепаратизъм, работейки на два фронта едновременно – както в диаспората на българите в Украйна, така и в самата България.

И ето, по руските канали, в новините на “велика и необятна” Русия още 2009 година разказваха за някой учител в Лвив, който обидил едно момиче в класа, наричащо се Маша като казал: “Ние нямаме Машинки (руски вариант на името Мария), имаме само Маричка (украински вариант на същото име). И започват разправии, родители, психолози, обвинения. Тогава бях леко шокирана от “сензацията”, която беше намерила място в праймтайма по федералните канали на тази 150 милионна нация. Представете си: някаква училищна битка, някъде в покрайнините на някаква чужда държава.

Е, добре, мисля си, ако това наистина е толкова сериозен проблем, трябва да има нещо и в нашите канали.

В нито един от нашите канали дори не се споменаваше за това. И стана ясно, че или това е пълен фалшификат, или някаква битова ситуация, на която не си струва да се обръща внимание. Въпреки това, по руските канали този репортаж се даваше във всяко излъчване на новини. Започнаха да ме човъркат множество въпроси: Защо рашистите показват това? А те нямат ли свои проблеми, за които да говорят? Нищо ли не се случва при тях, на всичките им 17 125 191 км² от обявената територия на федерацията?

С цел любопитство и за собствено проучване започнах да ги наблюдавам и слушам с крайното ляво ухо всеки ден. Нямаше ден, в който Русия да не говори за Украйна и да не я облее с помии (извинявайте). Методично, всеки ден, тя проповядваше омраза към “хохли”, “подчовеци”, а в шоута, културата си и филмите транслираше своя шовинизъм, империализъм и надмощие над другите нации по не толкова очевиден, но затова коварен и брутален начин. И най-накрая в новините им можеше да се чуе, че някъде там, в някакъв зоопарк на някакво Ванино, мечката е родила нов обитател на зоопарка. Други важни вътрешни новини изглежда нямаха.

Та какво искам да кажа – всъщност, това е най-мощното оръжие за масово унищожение – пропагандата. Стреля директно и веднага в главата! Без предварителна битка!

Основното правило на пропагандата е фактите да не са толкова важни, колкото представянето им. Изобщо не е важна истината, не е важно какво се е случило в действителност, важно е какво казваш в ефир. Обикновено тази манджа се вари така – 80 процента факти и 20 процента лъжа, обаче толкоз случаи си патихме, когато те я готвят със 100 процента лъжа и пак успяват. Спомнете си какъв успех имаше 100 процентната руска лъжа за потисничеството на украинските българи от държавата Украйна, за «забраната» на ученето на български език. А всъщност, истината е точно в обратното. Дори и след стотици мои опровержения и доказателства, такива като снимки на моят сертификат от училището в Украйна, дето български е атестиран език (с най-висока оценка, междувпрочем), снимки на учебниците на моята дъщеря за 8 клас, отпечатани от украинското Министерство на образование в Буковина, на дневника ѝ и тетрадките, в които се вижда че имат български два пъти седмично. И си мисля след всичко: толкова ли отъпя населението, толкова ли няма гражданска активна позиция и критическо мислене. В 21 век- когато всяка информация лесно се проверява- да ретранслираш лъжата и оставаш рашист е направо – престъпление.

Но ще продължим с хронологията на моето провиждане.

Тогава прочетох автобиографичния роман на Багряни “Гетсиманската градина” – литература, забранена преди Независимостта. Не можех да ям и да спя три дни след това. Всичко, което ни преподаваше учителя по история, оживя. Започнах да разбирам колко много ни мразят руснаците и защо тази книга беше забранена. Защо и как се бореха с инакомислещите, защо разстреляха нашето «Възраждане» (социално-политическо движение), унищожиха цялата ни интелигенция, защо изпълниха цялото културно-информационно пространство със своята култура и информация, меката сила, която като Йоан Кръстител трябваше да подготви път за танковете им. И продължаваха да ни изнасилват мозъците с партийната си политика. Учителят ми по история ме научи винаги да чета поне два източника и да не вярвам на съветските учебници. А учителят по богословие, който преподаваше и херменевтика, ме научи, че когато се изучава текст (филм, живопис, музика и т.н.), винаги трябва да си задаваме въпроси: кой го е написал, на кого, какъв е културния, исторически и политически контекст и ще разбереш защо, какво е искал да каже авторът. Това ме научи да мисля критично. И аз смятах, че всички това така го разбират.

Обаче потребителите само на руска TV не са способни на това.

Как работи? Как да пуснете идея в масите? Най-невероятната лъжа си струва да бъде повторена няколко пъти, преди да стане широко приета. Сетне може да отговаряте на лъжата с истината, масата вече няма да запомни казаното след това. Втората дума е винаги по-слаба от първата. Останалото е въпрос на технология. Мисълта, майсторски скрита в изкуството (филми, книги, песни, картини и т.н.) става модерна и популярна. Хората това го гълтат, мнението се разпространява, руското правителство потрива лепкавите си ръце.

И както знаете, “окото е светило за тялото.” Така че, когато окото ви е здраво, цялото ви тяло ще бъде здраво. И ако окото ти е зло, тогава цялото ти тяло ще бъде тъмно. И така, когато светлината, която е във вас, е тъмнина, колко голяма е тази тъмнина!” (Матей 6:22-23, Библия)

Пропагандата е мракът, който изпълва живота, образува се в сивото вещество, в сърцето и се излива върху другите с повръщането. “Защото от препълнено сърце говорят устата му!” (Лука 6:45, Библия) С една дума – с каквото си пълнем ума и стомаха, такова сме, такова и ще говорим, изригваме и изразяваме.

Познавам украинци, руснаци и българи, които живеят в Америка и се радват на предимствата и ценностите на Западния свят, но очите им през цялото време са гледали РосТВ и сега са в най-добрия случай неутрални, за които „всичко не е така ясно” , но всъщност те най-успешно подпомагат рашисткото правителство, говорейки с пропагандни фрази, и молейки се Путин да унищожи това „проклето НАТО”.

Познавам руснаци, които живеят в България от дълго време, избягали от бедността и мизерията на своята “безмерна” страна, които ми казаха, че не гледат руска телевизия, но казаха, че “всичко не е толкова ясно, НАТО и Америка иска да скара нашите народи.” Казах в отговор: „Ама нали не НАТО или Америка ни отнеха Крим, окупираха Донбас и сега хвърлят бомби по нас и децата ни“? Спорът приключва веднага! Но Крим бил малко спорен, не е така еднозначно и т.н. и т.н. Виждате ли как информационното оръжие е здраво закрепено в подсъзнанието им?

Познавам българи, които никога не са били в Русия, но я обичат повече от самите руснаци. Качват се на скъпите си западногермански коли, носят западни марки, пътуват из Европа, за да си починат, но подкрепят Русия. По-руснаци от руснаците! Познавам такива, които никога не са били в Русия, но искат да бъде както е при тях. А как точно, обикновено не могат да ми отговорят.

Познавам молдовци, които се скитат из Москва да печелят пари в строителството, московчаните им се подиграват унизително, но те пак защитават унизителите си. Наистина, те им пикаят в очите (извинете), а молдовците го наричат «божа роса».

Познавам молдовци, които работят в Германия и казват: “Иска ми се Путин да разкъса тази Европа” ….тази, в която идва да печели и тя го храни!!!

На тези хора им липсва елементарен инстинкт за самосъхранение, имат нарушена причинно-следствена връзка и абсолютно отсъствие на елементарна логика и морал. В мозъка им пълна тъмнина. И всичко това, защото тонове пропаганда са изляти в мозъците им. И се питам, колко светлина трябва да се излее за просветлението на такива, за да им светне и да провидят?

Има пряка и косвена пропаганда. Така ги разделям. Под пряката слагам – конкретни политически предавания, новини, учебници, лекции. А към косвената – цялото изкуство, културата, филмите, книгите, фестивалите, музиката спорта и т.н. И никога няма да се съглася, че те са извън политиката, те са винаги инструмент на политиката, дори ако не се сещат даже за това. А руския спорт особено, винаги е хранил руския шовинизм.

През 2019 г. (проверих), едва през 2019 г. (!), сред руските канали се появи телевизионният канал “Победа”, където непрекъснато, 24/7 се показват филми за войната. Броят на набързо направените филми е удивителен. А не е евтино да създадеш филм, знам го от опит. Бързането на пропагандната машина обаче никога не пести средства. Зад носталгията по Съветския съюз, романтичният образ на войната, стои “победобесие” (мракобесие свързано с Победата над гитлеровския фашизъм, която те мислят е само тяхна) и “ние можем да го направим отново!” Вече има филми за Крим. Момчетата работят, няма спор. Парите се изсипват, филми се правят. Културата е оръжие! И всяка вечер окото на самозамърсителите още повече се помрачава от това семе на “победобесие”.

В България има верига “Руски ресторанти”, верига магазини “Берьозка”, до скоро често идваха руски звезди, филмови артисти и филми. Навсякъде сеят косвена пропаганда и “русский мир с техните шовинистически империалистически наративи. Те изпълват цялото пространство, докато хората започнат да го чувстват като свое. Разбирате ли? Всичко се прави така, че руската култура, всичко руско да стане родно. И след това как да отнемеш «родното»? Как да откъснеш любовта към руското и да убедиш човек, че русия е лоша, когато културата и е толкова добра (това пак е въпрос на вкус, но за жертвите на пропагандата то така действа). Аз самата ходих на руско училище в село, и тъй съм напоена с руската култура, че току така и ми изкочи някой цитат, песничка или мисъл в ума.

В пропагандата не е важна логическата връзка, важна е асоциативната. Тя е бърза, силна и по-въздействаща. Емоцията е по-бърза от разума. Чувствата са рефлекторни, а за анализ трябва труд и усилия.

Ето защо българите толкова много обичат Русия, защото я чувстват като своя родна благодарение на засилването на културата ѝ. Културата служи на пропагандата, тя е робинята в Москва. Всичко е изградено върху нея. Разбирате ли? Та затова даже евроатлантиците, политиците на България, които уж имат ясна позиция по въпроса за войната на русия в Украйна, все пак гледат към Москва и какво ще каже путин, по всякакъв начин се опитат да намерят добрите руснаци, доброто в русия и Кремъл.

Разбира се, и в цяла Европа има рашистски телевизионни канали и рупори на пропагандата. Спомням си, че в Египет видях руски канали на арабски. Бях шокирана. А това е целият арабски свят, помислете за секунда… просто си представете, Америка също ги има и целият англоговорящ свят е покрит с тях. Не съм проверявала Далечния изток, но съдейки по “поддръжката”, там всичко е заловено от нашия враг.

Руската пропаганда е като раков тумор, метастазите му се разпростряха по целия свят.

Ето защо контрапропагандата трябва да е по-мощна, по-силна и по-масова, за да победим. Защото на първо място се борим за мозъка, нали? Всички съвремени войни се водят не за територии и пари, а за идеи (лъжовни или истински, лоши или добри е друг въпрос). Тази война до голяма степен стана възможна, защото 30 години в Украйна не беше провеждана правилна информационна политика. Имаше много малко от нея. Украйна беше прекалено наивна и лековерна и не разбра нуждата от културни украински продукти, не направи диагностика на обществото и не забеляза руският раков тумор.

Министерство на културата на Украйна се нарича официално Министерство на културата и информационната политика. Значи има и това разбиране, че културата е инструмент. Какво липсва тогава, освен парите, разбира се? За да стане Одеска област, а именно Южна Бесарабия, част от културното пространство на Украйна, за да почувстват местните българи, гагаузи, молдовци, албанци и руснаци Украйна като свой дом, трябва да има повече от един национален проект като нашия кинофестивал ОКО например, и това да се случва година след година.. Необходима е методична, последователна работа и подготовка на силите за дълъг път.

Боли ме, извинявайте, защото съм сигурна, че войната можеше да се избегне, ако светът и Украйна бяха по-будни и информирани.

Винаги съм знаела и сега съм убедена, че когато свършат думите, културата като оръжие, когато липсва правилна информационна политика, в битката влизат танкове. И ако има засилване на пропаганда някъде, след нея винаги идват танкове!

Не е изненадващо, че първото нещо, което рашистите направиха в анексирания Крим, окупирания Донецк, Луганск, а сега – Херсонска област, Мариупол и навсякъде, където се появят – е да изключат връзката на хората със света да включват своята пропаганда. След месец, може би по-малко, мозъците и на най-упоритите вече ще консумират само тази „храна“, и то с наслада. Междувременно в Украйна спряхме всички културни проекти за неизвестен период от време, тъй като в страната всички пари, с малки изключения, отиват за войната.

И все пак, как е възможна такава масова психоза? Един човек, или болни хора с фалшив мироглед….. но какво трябва да се случи, за да се стигне до такова масово поражение, че хората да следват една явно крива идеология и мрак? И защо това се случва отново и отново в човешката история?

Няма да намесвам Хитлер и Гьобелс. Но да си припомним само един пример. Знаете ли за за бялото братство в Украйна? В началото на 90-те години в Киев избухна нова секта «Мария деви Христос». Тази, която се нарече месията “Мария Богородица” и предсказа края на света, хората я обожествиха! Много хора продадоха апартаментите си и доброволно и дадоха парите. Знаехте ли за съпруга й? Цитирам Wiki: „Работил е в Института по клинична и експериментална медицина в Новосибирск, сътрудничил е с Николаевския център по психотроника, където под егидата на КГБ са подготвили „противоотрова“ от разработките на ЦРУ за контрол над съзнанието.“ Едва тогава става съосновател на сектата. Няма нужда от обяснение, нали? По-късно ги слагат в затвора. . Но техните последователи още дълго време засипваха обществото с пропагандни документи.

Друг много силен непряк инструмент на пропагандата е религията. Рашизъма в Украйна се транслира през църквата на Московски патриархат в Украйна, през която се сеят руските наративи в главите на вярващите, а някои епархии и попове, както сетне стана ясно, са руски агенти. СБУ това го откриха едва след инвазията. След 24 февруари 22 година мнозина епархии на Московски патриархат (УПЦ МП) минаха в Православната църква на Украйна (ПЦУ), и все още 8097 църкви остават в УПЦ на Московски патриархат, най-много от които са в Донецка област – 683. Само осъзнайте броя. Трябва ли още коментарии и разяснения?

Пропагандистите знаят точно какво правят, какво казват и защо. Защо консумиращите нейните наративи не задават същите въпроси – кой, какво и защо?

Спомняте ли си притчата за доброто семе и сеяча? Същото се случва и с лошите семена. За жалост. Няма значение какво, важно е къде ще падне.

Ако злото падне върху добре подготвена почва, то със сигурност ще поникне голям, висок плевел. Аз съм момиче от село, така че знам, че плевелите винаги растат по-бързо, по-масово и унищожават добрата култура.

Така че добра почва за пропагандни плевели са невежеството, мързелът, глупостта, ограниченият мозък, неспособността за анализ, липсата на критично мислене, което пак произтича от първото. И – един източник на информация.

Един образован човек, свикнал да мисли критично, можещ да различава доброто от злото, бялото от черното, няма да може да преглътне семето или ако то попадне в него, няма да покълне.

Във време на война, опитите да се посее мрака на рашизма са много и разнообразни, пазете си главите от мръсните семена. Спазвайте информационна хигиена.

Поуката на тази дълга статия е следната: даден ни е грешен ленд-лийз. Или дори не е така, безполезно е да се помага с оръжие, докато рос-каналите звучат по нашите земи, докато се транслират гледните точки на агресора под формата на т. нар. друга гледна точка и се проповядва руската култура. Докогато тъй леко се разпространява враждебната пропаганда, и се сеят лъжи, жътвата ще е кървава.

А докато момчетата умират на фронта, врагът убива цивилните в тила с контролни изстрели в главата. С руската пропаганда.

Б. ред. - Татяна Станева е украинска българка, културен деец, журналист, директор на кинофестивал ОКО, режисьор и продуцент на филмите "Пулсът на Украйна", „Място на силата“ и „Чамур“. Статията ѝ е написана за изданието Бесарабски фронт, OFFNews публикува материала с нейно разрешение.

Този документ (или друг продукт) е създаден в рамките на инициатива „Информация срещу дезинформацията“ , финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.